Домин. Ако всеки беше различен…
Д-р Гал. Гледката нямаше да е така ужасна. (Отдръпва се от прозореца.) Добре че не са въоръжени!
Домин. Хм. (Гледа с далекогледа към пристанището.) Много съм любопитен какво толкова разтоварват от „Амелия“.
Д-р Гал. Само да не е оръжие. (През тапицираната врата влиза гърбом Фабри и дърпа след себе си две електрически жици.)
Фабри. Пардон. Оставете жицата, Халемайер!
Халемайер (влиза след Фабри). Ух, ама че работа падна! Какво ново?
Д-р Гал. Нищо. Здравата сме обсадени.
Халемайер. Барикадирахме коридора и стълбищата, момчета. Нямате ли малко вода? Аха, ето. (Пие.)
Д-р Гал. Какво ще правим с тази жица, Фабри?
Фабри. Един момент, един момент. Дайте ми някакви ножички.
Д-р Гал. Откъде да ги взема? (Търси.)
Халемайер (отива към прозореца). По дяволите, колко много станаха! Вижте!
Д-р Гал. Може ли за маникюр?
Фабри. Дай ги. (Прерязва кабела на електрическата лампа, поставена на бюрото, и свързва с него своята жица.)
Халемайер (при прозореца). Нямате хубав изглед, Домин. Чувствува се… някак си… смъртта.
Фабри. Готово!
Д-р Гал. Какво?
Фабри. Кабелът. Сега можем да пуснем ток по цялата градинска мрежа. Кой ще посмее после да се допре до нея, дявол да го вземе! Поне докато там са наши.
Д-р Гал. Къде?
Фабри. В електроцентралата, учени господине. Надявам се поне… (Отива към камината и пали малката крушка в нея.) Слава богу, там са. И работят. (Загасна.) Щом свети, добре е.
Халемайер (обръща се от прозореца). Тези барикади са също добри, Фабри. Абе какво свири госпожа Хелена? (Отива към вратата вляво и слуша. От тапицираната врата излиза Бусман, мъкне огромни търговски книги, спъва се в жицата.)
Фабри. Внимавай, Бус! Пази жиците!
Д-р Гал. Ало, какво носите?
Бусман (поставя книгите на бюрото). Главните книги, милички. Искам да си уредя сметките, докато… докато… е, добре де, този път няма да чакам с баланса до Нова година. Какво има? (Отива към прозореца.) Но там е съвсем спокойно!
Д-р Гал. Вие нищо ли не виждате?
Бусман. Нищо освен огромна синя площ.
Д-р Гал. Това са роботи.
Бусман. Ах, да, жалко, че не ги виждам. (Сяда до бюрото и разгръща книгите.)
Домин. Оставете това, Бусман, роботите от „Амелия“ стоварват оръжие.
Бусман. Е, и какво? Мога ли да им забраня?
Домин. Не можем да им забраним.
Бусман. Тогава оставете ме да работя. (Започва да работи.)
Фабри. Това още не е краят, Домин. Пуснахме в мрежата две хиляди волта и…
Домин. Чакайте, „Ултимус“ обърна оръдията към нас.
Д-р Гал. Кой?
Домин. Роботите на „Ултимус“.
Фабри. Хм, тогава, разбира се… тогава… тогава с нас е свършено, момчета. Роботите са военно обучени.
Д-р Гал. Значи ние…
Домин. Да. Неизбежно. (Пауза.)
Д-р Гал. Момчета, това е злодеянието на старата Европа, че научи роботите да воюват! Не можеха ли, дявол да го вземе, да престанат с тази своя политика? Това е злодеяние, да направиш от живия труд войници!
Алквист. Злодеяние беше да се произвеждат роботи!
Домин. Какво?
Алквист. Злодеяние беше да се произвеждат роботи!
Домин. Не, Алквист, аз и сега не съжалявам за това.
Алквист. И сега?
Домин. И сега, в последния ден на цивилизацията. Това беше велико нещо.
Бусман (полугласно). Триста и шестнайсет милиона.
Домин (тежко). Алквист, това е последният ни час; говорим почти от онзи свят. Не беше лоша мечта това, Алквист, да отхвърлиш робството на труда. Унизителния и страшен труд, който човекът трябваше да върши. Бъхтане мръсно и убийствено. О, Алквист, много трудно се работеше. Много трудно се живееше. А да се преодолее…
Алквист. …не това беше мечтата на двамата Росумовци. Старият Росум мислеше за своите безбожни фокуси, а младият за милиардите си. И не това е мечтата на вашите Р. У. Р. акционери. Тяхна мечта са дивидентите. И заради техните дивиденти човечеството ще загине.
Домин (озлобен). По дяволите дивидентите им! И един час не бих работил за тях! (Удря по бюрото.) За себе си правех това, чувате ли? За свое утешение. Исках човекът да стане господар! Да не живее само за парче хляб! Исках да не дивее пред чуждата машина нито една душа човешка, да не остане нищо, нищо, нищо от тази проклета социална вехтория! О, мене ме отвращават унижението и болката, противна ми е бедността! Исках да създам ново поколение! Исках… Мислех…