Халемайер. Има си хас да не държим на думата си.
Домин. Момчета, това е ужасна стъпка. Продаваме съдбата на човечеството; който държи в ръцете си производството, ще бъде господар на света.
Фабри. Продайте го!
Домин. Никога вече човечеството няма да може да се справи с роботите, никога няма да ги овладее…
Д-р Гал. Млъкнете и го продайте!
Домин. Край на историята на човечеството, край на цивилизацията…
Халемайер. По дяволите, продайте го!
Домин. Добре, момчета.! Аз самият… не бих се колебал нито миг; заради тези няколко души, които обичам…
Хелена. Хари, мен не ме ли питаш?
Домин. Не, дете мое, много е отговорно, разбираш ли? Това не е за теб.
Фабри! Кой ще отиде да преговаря?
Домин. Почакайте да донеса ръкописа. (Излиза вляво.)
Хелена. Хари, за бога, не отивай! (Пауза.)
Фабри (гледа през прозореца). Да можем да се измъкнем от теб, хилядоглава смърт; от теб, разбунтувана материя, глупава тълпа; потопе, спаси още веднъж човешкия род на един-единствен кораб…
Д-р Гал. Не се бойте, госпожо Хелена, ще отплаваме далече оттук и ще образуваме образцова човешка колония; ще започнем отначало…
Хелена. О, Гал, млъкнете!
Фабри (обръща се). Госпожо Хелена, животът си заслужава това; и доколкото зависи от нас, ще направим от него нещо… нещо, което сме пренебрегнали. Това ще бъде едно малко имение, с един кораб, Алквист ще ни построи къща и вие ще ни управлявате… В нас има толкова любов, толкова жажда за живот…
Халемайер. Представям си.
Бусман. Така е, приятели, аз веднага бих започнал съвсем отначало. Много просто, старозаветно, по пастирски… Това е само за мен. Това спокойствие, този въздух…
Фабри. И това наше имение може да стане зародиш на бъдещото човечество. Знаете ли, такова едно островче, за което човечеството ще се залови, на което може да събира сили — душевни и телесни сили… И бог знае, но вярвам, че след няколко години отново ще може да завладее света.
Алквист. И сега ли вярвате?
Фабри. И сега. И вярвам, Алквист, че наистина ще го завладее. Че пак ще бъде господар на сушата и на моретата; че ще роди безброй герои, които ще понесат своите пламтящи души начело на хората. И вярвам, Алквист, че отново ще мечтае за завладяване на планетата и слънцето.
Бусман. Амин. Виждате ли, госпожо Хелена, положението не е чак толкова лошо. (Домин отваря стремително вратата.)
Домин (пресипнало). Къде е ръкописът на стария Росум?
Бусман. Във вашия сейф. Къде другаде може да бъде?
Домин. Къде е изчезнал ръкописът на стария Росум? Кой… го… е откраднал?
Д-р Гал. Това не е възможно!
Халемайер. Дяволска работа, това все пак…
Бусман. За бога, не може да бъде!
Домин. Тихо! Кой го е откраднал?
Хелена (става). Аз.
Домин. Къде го остави?
Хелена. Хари, Хари, всичко ще ти кажа! Само ми прости, за бога!
Домин. Къде го сложи? Бързо!
Хелена. Изгорих го… тази сутрин… двата екземпляра.
Домин. Изгори го? Тук, в камината?
Хелена (пада на колене). За бога, Хари!
Домин (тича към камината). Изгорила го! (Прикляка пред огнището и рови в него.) Нищо, нищо освен пепел!… Ах, ето! (Изважда обгоряло парче хартия и чете.) „С при-ба-вя-не-то…“
Д-р Гал. Дайте. (Взема хартията и чете.) „С прибавянето на биоген към…“ Нищо повече.
Домин (става). От него ли е?
Д-р Гал. Да.
Бусман. Господи небесни!
Домин. Значи сме загубени.
Хелена. О, Хари…
Домин. Стани, Хелена!
Хелена. След като ми простиш… след като ми простиш…
Домин. Да. Само стани, чуваш ли? Не ще понеса да…
Фабри (вдига я). Моля ви, не ни измъчвайте.
Хелена (става). Хари, какво направих!
Домин. Да, видиш ли… Моля те, седни.
Халемайер. Как треперят ръчичките ви!
Бусман. Ха-ха, госпожо Хелена, та нали Гал и Халемайер трябва да знаят наизуст какво е било написано там.
Халемайер. Разбира се. Тоест поне някои неща.
Д-р Гал. Да, почти всичко, включително и за биогена и… и… ензим Омега. Те се произвеждат така рядко… достатъчна е незначителна доза от тях…