Бусман. Кой го правеше?
Д-р Гал. Аз самият… веднъж за известно време… винаги по ръкописа на Росум. Знаете ли, това е доста сложно.
Бусман. Е, и какво, толкова много ли зависи от тези две водички?
Халемайер. До известна степен… разбира се.
Д-р Гал. Впрочем от тях зависи дали роботът изобщо ще живее. Това беше самата тайна.
Домин. Гал, не можете ли по памет да възстановите Росумовата рецепта на производството?
65
Д-р Гал. Изключено.
Домин. Гал, спомнете си! Заради живота на всички ни!
Д-р Гал. Не мога. Без опити това е невъзможно.
Домин. А ако правите опити?…
Д-р Гал. То може да трае години. И после… аз не съм старият Росум.
Домин (обръща се към камината). Ето тук… това беше най-големият триумф на човешкия дух, момчета. Тази пепел. (Рита я.) Сега какво?
Бусман (страшно отчаян). Господи небесни! Господи небесни!
Хелена (става). Хари… какво направих!
Домин. Бъди спокойна, Хелена. Кажи, защо го изгори?
Хелена. Аз ви погубих!
Бусман. Господи небесни, ние сме загубени!
Домин. Тихо, Бусман! Кажи, Хелена, защо го направи?
Хелена. Исках… исках да заминем оттук, всички! Да няма вече фабрика, да няма нищо… Да се върне всичко… Беше така ужасно.
Домин. Какво, Хелена?
Хелена. Това… това, че хората се превърнаха в ялови цветове!
Домин. Не разбирам.
Хелена. Това, че престанаха да се раждат деца… Хари, то е толкова страшно. Ако производството на роботи продължеше и в бъдеще, никога нямаше да има деца… Нана казваше, че това е наказание… Всички, всички казваха, че не могат да се раждат хора, понеже се произвеждат толкова роботи… И за това, само за това, чуваш ли…
Домин. Хелена, за това ли мислеше ти?
Хелена. Да. О, Хари, аз го мислех толкова хубаво!
Домин (бърше си потта). Ние го мислехме… много добре, ние, хората.
Фабри. Хубаво сте направили, госпожо Хелена. Сега вече роботите не могат да се размножават. Роботите ще загинат. До двайсет години…
Халемайер. …не ще остане нито един от тия негодници.
Д-р Гал. А човечеството ще остане. След двайсет години светът ще бъде негов; дори и да останат само неколцина диваци на най-малкия остров…
Фабри. …ще бъде едно начало. А като има някакво начало, е хубаво. За хиляда години могат да ни достигнат, а после ще отидат по-далече от нас…
Домин. …за да изпълнят това, което ние само пелтечехме в мислите си.
Бусман. Чакайте… Ах, какъв глупак съм аз! Боже господи, как не съм се сетил досега!
Халемайер. Какво има?
Бусман. Петстотин и двайсет милиона банкноти и чекове! Половин милиард в касата! За половин милиард ще продадат… За половин милиард…
Д-р Гал. Да не сте полудели, Бусман?
Бусман. Аз не съм джентълмен. Но за половин милиард… (Тръгва, препъвайки се, наляво.)
Домин. Къде отивате?
Бусман. Оставете ме, оставете ме! Дево Марийо, за половин милиард може да се продаде всичко! (Изчезва.)
Хелена. Какво иска Бусман! Нека остане с нас! (Пауза.)
Халемайер. Ух, душно. Започва…
Д-р Гал. … агонията.
Фабри (поглежда през прозореца). Като вкаменени са. Сякаш очакват да се стовари нещо върху тях. Нещо страшно лъха от тяхното мълчание…
Д-р Гал. Душата на тълпите.
Фабри. Може би. Издига се над тях… като мараня…
Хелена (приближава се към прозореца). Ах, Исусе Христе… Фабри, това е чудовищно!
Фабри. Няма нищо по-страшно от тълпата. Този отпред е водачът им.
Хелена. Кой?
Халемайер (отива към прозореца). Покажете ми го!
Фабри. Този с наведената глава. Сутринта говори на пристанището.
Халемайер. Аха, този с голямата тиква. Сега я вдига — виждате ли го?
Хелена. Гал, това е Радиус!
Д-р Гал (приближава се до прозореца). Да.
Халемайер (отваря прозореца). На мен не ми харесва. Фабри, можете ли да улучите кофа от сто крачки.
Фабри. Надявам се.
Халемайер. Тогава опитайте.
Фабри. Добре. (Вади пистолета и се цели.)
Хелена. За бога, Фабри, не стреляйте в него!
Фабри. Той им е водач.