Хелена. Престанете! Та той гледа насам!
Д-р Гал. Огън!
Хелена. Фабри, моля ви…
Фабри (отпуска пистолета). Добре, така да бъде.
Халемайер (заплашва с юмрук). Ти, негоднико! (Пауза.)
Фабри (наведен през прозореца). Бусман. Дявол да го вземе, какво прави Бусман пред къщата?
Д-р Гал (навежда се през прозореца). Носи някакви пакети. Хартия.
Халемайер. Това са пари! Пакети пари! Какво ще прави? Хей. Бусман!
Домин. Да не би да иска да си откупи живота? (Вика.) Бусман, полудяхте ли?
Д-р Гал. Прави се, че не чува. Тича към мрежата.
Фабри. Бусман!
Халемайер (крещи). Бус-ман! Назад!
Д-р Гал. Говори на роботите. Показва им парите. Посочва към нас…
Хелена. Иска да ни откупи!
Фабри. Само да не се допре до мрежата!
Д-р Гал. Ха-ха, как ръкомаха!
Фабри (крещи). По дяволите, Бусман! Дръпнете се от мрежата! Не се докосвайте до нея! (Обръща се.) Бързо, изключете!
Д-р Гал. Оооо!
Халемайер. Божичко!
Хелена. Господи, какво му стана?
Домин (дърпа Хелена от прозореца). Не гледай!
Хелена. Защо падна?
Фабри. Загина от тока.
Д-р Гал. Мъртъв.
Алквист (става). Първият! (Пауза.)
Фабри. Лежи там… с половин милиард на сърцето… Финансовият гений.
Домин. Той беше… момчета, той беше посвоему герой… Голям… пожертвователен… другар… Плачи. Хелена!
Д-р Гал (до прозореца). Знаеш ли, Бусман, никой крал не е имал по-голяма могила от твоята. Половин милиард на сърцето. Ах, та това е като шепа сухи листа върху убита катеричка, бедни Бусман!
Халемайер. Божичко… той беше… Нашето уважение, Бусман… Божичко, той искаше да ни откупи!
Алквист (с молитвено събрани ръце). Амин. (Пауза.)
Д-р Гал. Чувате ли?
Домин. Бучене. Като вятър.
Д-р Гал. Като далечна буря.
Фабри (запалва крушката на камината). Свети ти, последна свещ надгробна на човечеството! Динамата още се въртят, нашите са още там… Дръжте се, мъже от електроцентралата!
Халемайер. То било велико нещо — да бъдеш човек. Нещо огромно, неизмеримо. В мен бръмчат като в пчелен кошер милион съзнания. Милион души се събират в мен. Приятели, то било велико нещо.
Фабри. Още светиш ти, хитроумна светлинка, още ослепяваш със своя блясък, сияйна, несекваща мисъл! Науко водеща — прекрасно творение на хората! Пламенна искро на духа!
Алквист. Вечна лампо божия, огнена колеснице, свята свещ на вярата, моли се! Жертвен олтаре…
Д-р Гал. Първи огньове, пламтящи клончета в пещера! Лагерен огън! Стражева клада!
Фабри. Още бдиш, човешка звездице, сияеш, без да трепкаш, съвършен пламък, дух ясен и изобретателен. Всеки твой лъч е велика мисъл…
Домин. Факел, предаван от ръка на ръка, от век на век, вечно напред,
Хелена. Семейна лампа във вечерта. Деца, деца, трябва да спите вече. (Крушката угасва.)
Фабри. Край.
Халемайер. Какво е станало?
Фабри, Падна електроцентралата. Сега е наш ред. (Отваря се вратата вляво, в рамката й стои Нана.)
Нана. Паднете на колене! Дойде часът на разплатата!
Халемайер. Дявол да го вземе, ти жива ли си още?
Нана. Покайте се, неверници! Дойде краят на света! Молете се! (Тича навън.) Часът на разплатата…
Хелена. Сбогом на всички ви, сбогом, Гал, сбогом, Алквист, сбогом, Фабри…
Домин (отваря вратата вдясно). Тука, Хелена! (Затваря след нея.) Сега бързо! Кой ще застане пред вратата?
Д-р Гал (отвън шум). Охо, вече започва! Сбогом, момчета! (Тича надясно през тапицираната врата.)
Домин. Стълбите?
Фабри. Аз. Идете при Хелена. (Откъсва си един цвят от букета и излиза.)
Домин. Антрето?
Алквист. Аз.
Домин. Пистолет имате ли?
Алквист. Благодаря, аз не стрелям.
Домин. Какво имате намерение да правите?
Алквист (излиза). Да умра.
Халемайер. Аз ще остана тук. (Отдолу бърза стрелба.) Охо, Гал започва играта. Вървете, Хари!
Домин. Тръгвам. (Преглежда два броунинга.)