Хелена. Все едно. И роботите са хора като нас. Сула, вие ще се оставите ли да ви разрежат?
Сула. Да.
Хелена. О, вие не се боите от смъртта?
Сула. Не зная, госпожице Глори. Хелена. Знаете ли какво ще стане с вас?
Сула. Да, ще престана да се движа. Хелена. Това е ужасно!
Домин. Марий, кажете на госпожицата кой сте!
Марий. Робот Марий.
Домин. Ще отведете ли Сула в анатомическата зала?
Марий. Да.
Домин. Ще я съжалявате ли?
Марий. Не зная.
Домин. Какво ще стане с нея?
Марий. Ще престане да се движи. Ще я сложат в трошачката.
Домин. Това е смърт, Марий. Боите ли се от смъртта?
Марий. Не.
Домин. Ето виждате ли, госпожице Глори? Роботите не са привързани към живота. Всъщност няма и за какво. Нямат удоволствия. Те са по-незначителни и от тревата.
Хелена. О, престанете! Поне ги отпратете да си вървят.
Домин. Марий, Сула, можете да си отидете. (Сула и Марий излизат.)
Хелена. Те са ужасни! Това, което правите, е отвратително!
Домин. Защо отвратително?
Хелена. Не знам. Защо… защо сте я нарекли Сула?
Домин. Не е ли хубаво това име?
Хелена. То е мъжко име. Сула е бил римски пълководец.
Домин. О, мислехме, че Марий и Сула са били влюбени.
Хелена. Не, Марий и Сула са били пълководци и са воювали един срещу друг през… през… вече не зная през коя година.
Домин. Елате до прозореца. Какво виждате?
Хелена. Зидари.
Домин. Това са роботи. Всички наши работници са роботи. А там, долу, виждате ли нещо?
Хелена. Някаква канцелария.
Домин. Счетоводство. А в него…
Хелена. Чиновници.
Домин. Това са роботи. Всички наши чиновници са роботи. Като видите фабриката… (В този момент засвирват фабричните сирени.) Обед. Роботите не знаят кога да престанат да работят. В два часа ще ви покажа нощвите.
Хелена. Какви нощви?
Домин (сухо). Бъркачката на тесто. Във всяка се бърка материал за хиляда робота наведнъж. После каците за черните дробове, мозъците и така нататък. После ще видите фабриката за кости. После ще ви покажа предачната.
Хелена. Каква предачна?
Домин. Предачната на нерви. Предачната на кръвоносни съдове. Предачната, в която се изпридат отведнъж цели километри храносмилателни тръби. После монтьорната, където се монтира всичко, разбирате ли, като автомобилите. Всеки работник монтира само една част и роботът отива автоматически при втори, при трети, до безкрайност. Това е най-интересното зрелище. После идва ред на сушилнята и на склада, където пресните изделия работят.
Хелена. Боже мой, веднага ли трябва да работят?
Домин. Пардон. Работят както работят нови мебели. Привикват със своето съществование. Срастват някак си вътрешно. Много неща в тях дори доизрастват. Разбирате ли, трябва да оставим малко място и за естествен развой. И междувременно изделията се апретират.
Хелена. Какво е това?
Домин. Това, което при хората е училището. Учат се да говорят, да пишат и да смятат. Впрочем те имат страхотна памет. Ако им прочетете двайсеттомна енциклопедия, ще ви повторят всичко поред. Никога не измислят нещо ново. Биха могли сносно да преподават в университета. После се разпределят и се разпращат. По петнайсет хиляди парчета на ден, като не смятаме постоянния процент дефектни, които се хвърлят в трошачката… и така нататък, и така нататък.
Хелена. Сърдите ли ми се? Домин. Пази боже! Мисля само, че… че можехме да говорим за други неща. Ние сме само шепа хора между стотици хиляди роботи, и нито една жена. Говорим само за производството, по цял ден, всеки ден… Като прокълнати сме, госпожице Глори.
Хелена. Така съжалявам, дето казах, че… че… лъжете… (Чука се.)
Домин. Влезте, момчета. (Отляво влизат инж. Фабри, д-р Гал, д-р Халемайер, строителят Алквист.)
Д-р Гал. Извинете, не пречим ли?
Домин. Елате. Госпожице Глори, това са Алквист, Фабри, Гал, Халемайер. Дъщерята на президент Глори.
Хелена (смутено). Добър ден.
Фабри. Нямахме представа…
Д-р Гал. Безкрайно сме поласкани…
Алквист. Добре дошли, госпожице Глори. (Отдясно се втурва Бусман.)
Бусман. Ей, какво става тук?
Домин. Ела, Бусман. Това е Бусман, госпожице. Дъщерята на президент Глори.