Хелена. Приятно ми е.
Бусман. Божичко, ама че славно! Госпожице Глори, можем ли да изпратим каблограма до вестниците, че сте благоволили да посетите…
Хелена. Не, не, моля ви се!
Домин. Госпожице, седнете, ако обичате.
Бусман, Фабри, Д-р Гал. Моля! (Притеглят креслата.) Заповядайте!
Алквист. Как пътувахте, госпожице Глори?
Д-р Гал. Ще останете ли по-дълго тук?
Фабри. Какво ще кажете за нашата фабрика, госпожице Глори?
Халемайер. Вие сте пристигнали с „Амелия“?
Домин. Тихо, оставете госпожица Глори да говори!
Хелена (към Домин). За какво да говоря с тях?
Домин (учуден). За каквото искате.
Хелена. Трябва ли… мога ли да говоря съвсем открито?
Домин. Разбира се.
Хелена (колебае се, после отчаяно смела). Кажете ми, никога ли не ви става мъчно, че се отнасят с вас така?
Фабри. Кой, моля?
Хелена. Хората. (Всички озадачено се споглеждат.)
Алквист. С нас?
Д-р Гал. Защо мислите така?
Халемайер. По дяволите!
Бусман. Опазил ни господ, госпожице Глори!
Хелена. Нима не чувствувате, че можете да живеете по-добре?
Д-р Гал. Зависи, госпожице. Какво имате предвид?
Хелена. Имам предвид, че… (избухва), че това е отвратително! Че е страшно! (Става.) Цяла Европа говори за това, което става с вас! Дойдох да видя с очите си и виждам, че е хиляди пъти по-лошо, отколкото може да си представи човек! Как можете да понасяте?
Алквист. Какво да понасяме?
Хелена. Своето положение. За бога, нали и вие сте хора като нас, като хората от цяла Европа, от целия свят! Това е скандално, това е недостойно, как живеете така!
Бусман. За бога, госпожице.
Фабри. Не, момчета, тя е права донякъде. Живеем наистина като индианци.
Хелена. По-лошо от индианци! Мога ли, о, мога ли да ви наричам братя?
Бусман. Но, боже мой, защо не?
Хелена. Братя, аз дойдох не като дъщеря на президента. Дойдох от името на Лигата на хуманността. Братя, Лигата на хуманността има вече над двеста хиляди членове. Двеста хиляди души стоят зад вас и ви предлагат своята помощ.
Бусман. Двеста хиляди души, няма що, това е вече хубаво, това е вече много хубаво.
Фабри. Винаги съм ви казвал, че нищо не може да се сравни с нашата стара Европа. Виждате ли, не ни е забравила. Предлага ни помощ.
Д-р Гал. Каква помощ? Театър?
Халемайер. Оркестър?
Хелена. Нещо повече…
Алквист. Вас самата?
Хелена. О, само за мен да става дума! Ще остана, ако това е нужно.
Бусман. Господи, каква радост!
Алквист. Домин, ще отида да приготвя за госпожицата най-хубавата стая.
Домин. Почакайте малко. Страхувам се, че… че госпожица Глори още не се е доизказала.
Хелена. Не, не съм се доизказала. Освен ако ми затворите устата насила.
Д-р Гал. Хари, само да посмеете!
Хелена. Благодаря ви. Знаех, че ще ме защитите.
Домин. Пардон, госпожице Глори. Сигурна ли сте, че говорите с роботи?
Хелена (стъписва се). А с кого?
Домин. Съжалявам. Тези господа са всъщност хора като вас. Като хората в цяла Европа.
Хелена (към останалите). Вие не сте ли роботи?
Бусман (кикоти се). Боже опази!
Халемайер. Пфу, роботи!
Д-р Гал (смее се). Много благодаря!
Хелена. Но… това не е възможно!
Фабри. Честна дума, госпожице, ние не сме роботи.
Хелена (към Домин). Защо ми казахте тогава, че всички ваши чиновници са роботи?
Домин. Да, чиновниците. Но директорите не. Позволете, госпожице Глори: инженер Фабри — генерален технически директор на Росумовите универсални роботи. Доктор Гал — началник на физиологическото и експериментално отделение. Доктор Халемайер — директор на Института по психология и възпитание на роботите. Консул Бусман — генерален търговски директор. И строителят Алквист — шеф на строежите на Росумовите универсални роботи.
Хелена. Простете ми, господа, че… че… Това, което направих, е ужасно, нали?
Алквист. Има си хас, госпожице Глори. Моля, седнете.
Хелена (сяда). Глупаво момиче съм аз. Сега… сега вие ще ме изпратите с първия кораб обратно.