Д__-р Гал__. За нищо на света, госпожице. Защо трябва да ви изпращаме обратно?
Хелена. Защото вече знаете… защото… защото ще ви разбунтувам роботите.
Домин. Скъпа госпожице Глори, тук идваха вече над сто спасители и пророци. Всеки кораб докарва някого. Мисионери, анархисти, Армията на спасението, какво ли не. Косата да ти настръхне, като си помислиш колко религии и колко безумци има по света.
Хелена. И вие ги оставяте да говорят пред роботите?
Домин. Защо не? Досега всички се провалиха. Роботите запомнят всичко, но нищо повече. Дори не се смеят на това, което им говорят хората. Наистина просто да не повярва човек. Ако ви е интересно, скъпа госпожице, ще ви отведа в склада на роботите. Там са около триста хиляди.
Бусман. Триста четирийсет и седем хиляди.
Домин. Добре. Можете да им говорите каквото искате. Можете да им прочетете Библията, логаритмичната таблица или каквото обичате. Можете дори да им изнесете лекция за човешките права.
Хелена. О, мисля, че… ако се прояви малко обич към тях…
Фабри. Невъзможно, госпожице Глори. На света няма нищо по-чуждо на човека от робота.
Хелена. Тогава защо ги произвеждате?
Бусман. Ха-ха-ха-ха, и таз добра! Защо се произвеждат роботи!
Фабри. За да работят, госпожице. Един робот може да замени двама работници и половина. Човешката машина, госпожице Глори, беше много несъвършена. Все трябваше някак веднъж завинаги да се замени.
Бусман. Беше прекалено скъпа.
Фабри. Беше недостатъчно производителна. Вече не можеше да се равнява с модерната техника. И второ… второ… голям прогрес е това, че… пардон.
Хелена. Какво?
Фабри. Моля за извинение. Голям прогрес е да раждаш чрез машини. По-удобно и по-бързо. Всяко ускоряване е прогрес, госпожице. Природата нямаше понятие от модерните темпове на труда. Цялото детство, технически погледнато, е пълна безсмислица. Просто загубено време. Неудържимо прахосване на време, госпожице Глори. И трето…
Хелена. О, престанете!
Фабри. Моля. Ако разрешите, какво всъщност иска вашата Лига… Лигата… Лигата на хуманността?
Хелена. Има за задача преди всичко… преди всичко да защитава роботите и… и… да им осигури… добро отношение.
Фабри. Целта не е лоша. Към машините трябва да се отнасяме добре. Честна дума, това ми харесва. Не обичам повредените неща. Моля ви, госпожице Глори, запишете ни всички за спомагателни, за действителни, за учредителни членове на тази ваша Лига!
Хелена. Не, вие не ме разбирате. Ние искаме… преди всичко… ние искаме да освободим роботите!
Халемайер. Как, моля ви?
Хелена. С тях трябва да се постъпва… да се постъпва… като с хора.
Халемайер. Аха. Може би трябва да гласуват? Може би трябва да получават заплати дори?
Хелена. Разбира се, че трябва!
Халемайер. Виж ти. А какво, моля ви, ще правят с тях?
Хелена. Ще си купуват… каквото им е необходимо… каквото би ги радвало.
Халемайер. Това е много хубаво, госпожице, само че роботите нищо не ги радва. Дявол да го вземе, какво да си купят? Можете да ги храните с ананаси, със слама, с каквото искате; на тях им е все едно, те въобще нямат вкус. Нямат интерес към нищо, госпожице Глори. Та нали, дявол да го вземе, още никой не е видял робот да се усмихва.
Хелена. Защо… защо… защо не ги направите по-щастливи?
Халемайер. Не върви, госпожице Глори. Те са само роботи. Без собствена воля. Без страсти. Без история. Без душа.
Хелена. Бег любов и без омраза?
Халемайер. Разбира се. Роботите не обичат нищо, дори себе си. Колкото до омразата… Не зная; много рядко, само от време на време…
Хелена. Какво?
Халемайер. Всъщност нищо. Понякога като че побесняват. Нещо като епилепсия, разбирате ли? Нарича се конвулсия на роботите. Изведнъж някой от тях захвърля всичко, което е в ръцете му, стои, скърца със зъби… и трябва да отиде в трошачката. Изглежда, повреда на организма.
Домин. Фабричен дефект.
Хелена. Не, не, това е душата!
Фабри. Мислите, че душата започва със скърцане на зъби?
Домин. Това ще се отстрани, госпожице Глори. Доктор Гал в момента се занимава с някакви опити…
Д-р Гал. С това не, Домин; сега правя нерви за болка.
Хелена. Нерви за болка?
Д-р Гал. Да. Роботите почти не чувствуват телесна болка. Знаете ли, покойният Росум младши прекалено много е ограничил нервната система. Оказа се, че това е недостатък. Трябва да въведем страданието.