— Какво търсим? — попита Джоан.
— Лаборатория по патологична биология, където по всяка вероятност са извършили аутопсията. Обикновено държат докладите в операционната зала, докато тялото бъде предадено на роднините за погребението. Надявам се, че докладът от аутопсията на Макс още е там. Ако крият нещо, те го правят тук, и не биха закарали Макс в градската морга. В подземния етаж има биологична лаборатория за примати. Ще се опитам да вляза там.
— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?
— Ако знаех какво правя, щях да убедя Макс да не идва в тази проклета база.
Стейси се обърна и тръгна към стълбището.
Вратата беше отворена и двете слязоха в подземния етаж. Доловиха миризма, която Стейси познаваше, но Джоан сбърчи нос от отвращение.
Миришеше на химични вещества и консерванти. Носеше се и парливата смрад на формалдехид. Срещу тях се приближи мъж в униформа на капитан от военноморските сили, поколеба се, докато те минаваха покрай него, после каза:
— Извинете…
Стейси и Джоан се обърнаха.
— Не може да влизате тук без пропуски.
— Аз съм от канцеларията на полковник Читик. Търся дежурния патолог — каза Стейси.
— Трябва да се върнете и да вземете пропуска си. Джоан го погледна и сложи ръка на устата си.
— Лошо ми е. Тези миризми…
— Тя е новият ни компютърен програмист. Показвам й помещенията. Бихте ли я извели? Няма да се бавя. Чакай ме навън, скъпа.
Притеснен, капитанът погледна Стейси.
— Моля ви — безпомощно се усмихна тя. — Нямам време да се връщам на четвъртия етаж на сграда номер 810, за да си взема проклетия пропуск от палтото. Тази сутрин полковникът нещо се е вкиснал.
Споменаването на точния етаж и номер на сградата сякаш приспа притесненията на капитана. Той хвана Джоан за ръката и я поведе към изхода.
Стейси веднага тръгна по коридора и се приближи до едно бюро, където седеше медицинска сестра.
— Кой е дежурен тази сутрин?
— Доктор Дък.
— Кой?
— Доктор Мартин Дък. На шега го наричат Доналд Дък. Но той е бил във Виетнам и е симпатичен човек.
— Къде е кабинетът му?
— Нататък по коридора, през люлеещите се врати, после вдясно.
— Благодаря.
Стейси тръгна бързо и енергично като хората от персонала на Форт Детрик. Мина покрай един склад, спря и отвори вратата.
Вътре имаше парцали, кофи и дезинфекционни препарати. После Стейси видя онова, което й трябваше — зелена медицинска престилка. Тя я облече, завърза колана на тънката си талия, грабна шапка и я сложи на главата си. Сетне видя папка за поръчки на почистващи препарати и я взе.
Отново тръгна по коридора, мина през люлеещите се врати и влезе в лабораторията.
— Търся доктор Дък — каза тя на една жена, която буташе количка с медицински инструменти.
— Той е в лаборатория Б. Прави аутопсия на шимпанзе.
— Благодаря.
Стейси отвори вратата на лаборатория Б и видя висок азиатец, който работеше на металната маса. Беше разрязал шимпанзето — съвсем младо животно — и измерваше органите.
— Коя сте вие? — попита доктор Дък, като я видя.
— Доктор Къртни Смит — излъга тя. — Събирам патологичните данни за смъртта на Макс Ричардсън по заповед на полковник Читик. Още не сме получили доклада от аутопсията.
— Изпратих го вчера.
— Не е стигнал до нас и главният лекар ми се кара. Всички си го изкарват на мен. Ако ми дадете копие, много ще ми помогнете.
— Трябва да приключа с тази аутопсия. И искам да видя пропуска ви.
Без да обръща внимание на последната забележка, Стейси се приближи до масата и погледна мъртвото шимпанзе. Вътрешностите му бяха пълни със смъртоносни тумори, Тя реши да смае лекаря с познанията си по медицина, за да бъде по-убедителна.
— Какво е това? Приличат на гроздове от тумори в кръвоносните съдове.
— Точно така — усмихна се той. — Повечето хора мислят, че са само мастни натрупвания.
— Маймуната изглежда твърде млада, за да има толкова много тумори. Заразила се е от родителите си, така ли?
— Да. Изследваме пиридостигмин бромида, съдържаш се в препарат против насекоми, който използвахме по време на войната в Персийския залив. Мисля, че по погрешка се забърка неприятен коктейл от химични съединения. Бащата е носителят и изглежда добре, но малкото е лошо поразено. Прилича на състоянието на някои от децата на ветераните от Персийския залив. — Доктор Дък угаси лампата и махна ръкавиците си. — Ще ви дам доклада от аутопсията и после ще се заема с мозъка на шимпанзето.