Той се приближи до шкафа и започна да рови из папките.
— Ричардсън… Ричардсън… Ето. Провървя ни. Докладът от аутопсията още е тук. В папката има още едно копие, затова няма да се наложи да чакате — каза той и й го даде.
— Много ви благодаря.
Стейси излезе още преди доктор Дък да се обърне към масата за аутопсии.
Стейси и Джоан бяха в мотел „Лейквю“ на пет-шестстотин метра от езеро Фредерик. Джоан гледаше края на новините в седемнайсет часа, а Стейси четеше доклада от аутопсията на Макс.
Кръвта му беше без особености. Нямаше следи от наркотици, стимуланти или депресанти. Стейси бавно прелистваше страниците и четеше всяка дума.
Куршумът бе унищожил дъгата на небцето, сетне бе продължил нагоре по целия мозъчен ствол и бе пробил дупка с размера на разтворена длан, излизайки от тила.
Стейси седеше и едва преглъщаше сълзите си.
Голямата изненада дойде на шестата страница.
— Не мога да повярвам! — прошепна тя, след като прочете всичко. — Тия кучи синове са го убили.
4. Откаченият ас
Стейси не можеше да заспи. Съзнанието й бе претоварено с мисли за доклада от аутопсията и със спомени за Макс. В шест сутринта тя най-после се отказа от опитите да подремне и тихо се вмъкна в банята, за да не събуди Джоан. Изкъпа се, изсуши косата си и си сложи крем на лицето. Върна се в спалнята, седна на малкия, неудобен дървен стол до бюрото и тъкмо се замисли какъв да бъде следващият й ход, когато телефонът иззвъня.
— Обажда се Уендъл — каза старият й приятел. Стейси му каза да почака минутка, занесе телефона в банята и затвори вратата, за да не събуди Джоан.
— Обади се някакъв тип от Форт Детрик. Оставили са съобщение в кабинета на Макс в университета и Рут от канцеларията на ректора го е приела.
— От полковник Читик?
— Позна.
— Това е копелето, което се опита да ме убеди, че Макс се е самоубил, защото взимал наркотици. Представяш ли си? И са кремирали тялото без мое разрешение.
Стейси реши да не му казва какво е открила в доклада от аутопсията. Още не беше сигурна какво ще предприеме по този въпрос и не искаше Уендъл да започне да изказва неприемливи за нея обяснения.
— Искат да говорят с теб — продължи той. — Според Рут полковникът много съжалявал за вчерашната среща и казал, че вероятно си останала разочарована.
— Колко е проницателен!
— Искаш ли да ти кажа номера му?
Стейси се обиди, че Уендъл не коментира безумното обвинение, че Макс е употребявал наркотици, нито незаконното изгаряне на тялото му.
— Да. Чакай да взема нещо за писане.
Тя остави слушалката, отиде в спалнята, взе лист и писалка и се върна в банята. Уендъл каза номера и попита:
— Как сте? Тревожа се за вас двете.
— Добре сме.
Стейси добави, че го обича, и затвори, после набра номера на полковник Читик.
— Военномедицински батальон, кабинетът на полковник Читик — отговори мъжки глас.
Тя си представи червенокосия капитан.
— Обажда се госпожа Ричардсън. Разбрах, че полковник Читик ме е търсил…
— О, слава Богу, че се обадихте. Полковникът се питаше дали може да се срещне с вас колкото е възможно по-скоро, за да разясни забележките си от вчера.
— Разбрах го отлично.
— Мисля, че си заслужава да се срещнете с него веднага.
— След час? — предложи Стейси, защото изведнъж я обзе гняв, който я изпълни с нетърпение неизбежният конфликт да се състои колкото е възможно по-скоро.
— Може да ви изпратим кола, ако желаете.
— Не е необходимо. Ще се оправя сама — отговори Стейси и затвори, без да каже довиждане.
После събуди Джоан. Зълва й се подпря на лакът и я погледна през разчорлените си коси.
— Бръкнахме им в здравето. Искат пак да говорят с мен и да се опитат да изгладят нещата.
— Господи, нима пак ще отидеш там?
— И още как. Може би са проследили телефонния разговор и са разбрали, че се обаждам от този мотел. Спомняш ли си онзи „Холидей Ин“ на Фредерик, покрай който минахме на идване?
— Ще го намеря.
— Отиди там и ако не ти се обадя или не се върна до четири часа, позвъни на Уендъл и му разкажи всичко.