— Времето ми е ограничено — каза адмиралът. — Ще ви бъда благодарен, ако изчакате.
И седна, давайки знак, че срещата е започнала. Стейси също седна. От двете й страни се настаниха двамата капитани. Зол и Читик бяха срещу нея.
— Информираха ме за срещата ви с полковник Читик вчера и много съжалявам за някои от нещата, които той ви е казал.
Гласът му беше дрезгав, стържещ и властен, глас на човек, свикнал да издава заповеди и да държи на своето.
— Много мило от ваша страна — хладно отговори Стейси.
— Вие сте разстроена и мислите, че около кремирането или дори около смъртта на съпруга ви има нещо странно. Но съпругът ви е написал в медицинската си карта, че желае кремиране в случай на смърт, и това е неоспорим факт. Също така е факт, че той се е застрелял с ловджийска пушка, която преди две седмици е купил в града. Началникът на военната полиция тук в базата разполага с всички документи, свързани с покупката на оръжието и на две кутии патрони дванайсети калибър.
— Тогава за коя по-точно част от срещата ми с полковник Читик съжалявате толкова много?
Адмиралът, човек явно свикнал да владее положението и мразещ наглите възражения, настръхна, като чу забележката й.
— Не мисля, че съпругът ви е употребявал наркотици.
— Разбира се. Това са пълни лайнарщини.
— Не съм свикнал да слушам жени да говорят като каруцари.
— А аз не съм свикнала да обвиняват съпруга ми, че е бил наркоман, депресиран и психически лабилен. Искам да ви напомня, че той беше декан на факултета по микробиология в университета на Южна Калифорния — чест, която не се оказва на наркомани и психически нестабилни хора. Полковник Читик каза, че неколцина от колегите му са написали оплаквания от държането на Макс. Бих искала да видя оплакванията и да разговарям с хората, които са ги написали.
— Защо? — попита адмирал Зол и пое дълбоко дъх.
— Да предположим, че току-що сте си пръснали черепа, както си седите на кухненски стол в задния си двор.
— Това е нещо, което едва ли ще направя, и затова не ме притеснява.
— Нито е притеснявало Макс. Но да предположим, че се е случило с вас. Съпругата ви е изненадана, защото знае, че никога не бихте решили проблемите си по този начин. После, въпреки красивите медали, които толкова гордо носите на гърдите си, и отличната ви военна кариера, някои безименни хора, ваши колеги, започват да твърдят, че сте били безразсъден и драстично сте променяли настроенията си, че сте били депресиран и на всичко отгоре сте били наркоман. Няма ли да предположите, че някой, който ви обича, например съпругата ви, ще поиска паметта ви да не бъде опетнена? И ако кажете „не“, значи сте проклет лъжец.
Вратът и лицето на Зол почервеняха. Той не откъсваше очи от Стейси.
— Сдържайте се, млада госпожо. Не оценявам отношението ви и това няма да ви доведе доникъде.
— Е, адмирале, аз не съм под вашето командване и ще приспособя отношението си към своите чувства, не към вашите. А в момента съм една много ядосана вдовица, на която изобщо не й пука за вашите чувства.
— Какво по-точно искате да направим? — попита Зол. Едва сдържаше гнева си.
— Искам да признаете, че Макс не се е самоубил, защото това е истината.
— И вие можете да я докажете?
— Несъмнено.
— Разбирам. И как смятате да го направите?
— Едва ли ще искате да знаете. И настоявам да отида до тоалетната — каза Стейси и стана.
— Останете на мястото си, госпожо Ричардсън! Искам да знам за какво говорите, по дяволите!
Единият от капитаните сложи ръка на рамото й и я бутна да седне на стола. Тя го изгледа гневно, после се обърна към адмирала.
— Твърдя, че Макс не се е самоубил, и че мога да го докажа!
— Как?
— Трябва да отида до тоалетната.
— Няма да отидете никъде, докато не изясним този въпрос.
— Отказвате да ме пуснете да отида до тоалетната?
— Как ще докажете нещо, което не е истина?
— Прочетох доклада от аутопсията на Макс.
Адмиралът погледна полковник Читик, който само сви рамене.
Зол кимна на двамата капитани и на Читик и те станаха и излязоха от стаята. Адмиралът и Стейси останаха сами.
— Трябва да отида до тоалетната.
— Как се сдобихте с копие от доклада от аутопсията?
— Не е ваша работа, но го имам.
— Е, и какво от това? Там пише, че Ричардсън се е застрелял в главата. Край на историята.