— Да, всичко в шибания живот на тоя скапаняк е само за него. Аз все едно съм мъртъв.
— Егоистично копеле — съгласи се Лъки.
— Бях при него само едно лято, но това ми беше достатъчно. Знаеш ли колко даде за наркотици само за един скапан ден?
— За един скапан ден? — повтори Лъки, вперил поглед в бутилката вино.
— Трийсет и две хиляди долара.
— Трийсет и две… Какво?
— Не казвам, че харчи по толкова всеки ден. Но намерих сметката в къщичката до басейна. Или може би беше някъде другаде. Не си спомням. Както и да е. Сметка от една аптека в Малибу. От десети март. Трийсет и два бона. Празноглавото копеле си го пъха в носа или в ръката, а после има наглостта да ми вдигне скандал за един малък купон с марихуана. Да му го начукам!
Майк отново отпи от виното.
— Да му го начукам! — пиянски повтори Лъки. — Дай шишето.
Майк му даде почти празната бутилка. Лъки вече се беше натряскал толкова, че се клатеше в ритъм с движението на влака. Подпухналите му очи бяха притворени.
— Шибаното копеле има… Как беше? Остро изразена мания — продължи Майк Холивуд. — Без майтап. От наркотиците. Взима торазин на всеки четири часа, и валиум, и викодим, и литиум, и ксанакс, и дезирел, и какво ли още не. Гълта повече опиати от цял руски отбор по вдигане на тежести… И този тъпанар да ме изгони заради единствения ми скапан купон с марихуана. Скъпият ми татко!
Влакът съвсем намали скоростта, наближавайки върха, и по чакъла до релсите се чуха стъпки. После се показаха четирима души — тичаха с всички сили успоредно с влака.
— Качвайте се, копелета! — пиянски изкрещя Лъки. Единият мъж скочи в товарния вагон. Другите двама го последваха, сетне се обърнаха, сграбчиха четвъртия и го издърпаха във вагона. Новодошлите бяха мръсни и дрипави като Лъки и Майк Холивуд, но съвсем не бяха толкова пияни.
— Я вижте какво има тук — рече единият, като огледа Лъки и Майк. — Пиячка.
Беше дебел и мазен, имаше дълги прошарени коси, завързани на опашка, и говореше с акцент от западен Тексас.
— Време е за коктейли — каза другият скитник и кимна към бутилката вино. Той беше нисък и мускулест и също говореше с тексаски акцент.
Третият бе чернокож мъж на трийсет и няколко години. Онзи, когото бяха издърпали във вагона, беше с бръсната глава и тялото му беше изрисувано със затворнически татуировки.
— Дай бутилката, задник — каза гологлавият.
— Дадено… — глуповато се ухили Лъки, бързо пресуши останалото вино и хвърли шишето през отворената врата на бавно движещия се вагон. — Изсмукахме всичко.
— Шибани янки — изръмжа чернокожият, когато чу акцента на Лъки.
— Седнал си ми на мястото — рече ниският мускулест скитник и тръгна към Лъки.
Лъки се опита да стане, но преди да се надигне, скитникът го ритна и Лъки падна по задник.
— Откъде си купи тези страхотни обувки от истинска кожа? — подигравателно се ухили мъжът; имаше предвид найлоновите чували на краката му.
Лъки и Майк разбраха, че яко са загазили. Щяха да ги пребият без абсолютна никаква причина. Понякога ставаше така по железопътните линии. Е, животът не прощава никому.
— По-спокойно бе, момчета — изфъфли Лъки, опитвайки да се съвземе.
— Шибани янки. Като хемороиди сте — провлачено каза сивокосият скитник. — Най-добре е да ги видиш прострени на земята. Но като станат, адски ме изнервят.
— Така е — опита да се ухили Лъки, но силна болка прониза изранените му устни.
— Ей сега ще изхвърчите оттук — рече онзи с бръснатата глава и без предупреждение четиримата тексасци се нахвърлиха върху двамата янки.
Схватката не беше ожесточена, защото Лъки и Майк бяха пияни. Лъки удари с глава ниския скитник, но други двама го хванаха и го изхвърлиха от вагона. Раницата му го последва. Влакът се движеше само с двайсет и пет километра в час. Лъки опита да се стегне, колкото можа, наведе глава към гърдите си, претърколи се тежко по лекия склон и накрая спря. Цялото тяло го болеше. След секунди Майк също излетя от вагона, тупна тежко на земята и не помръдна.
— Мамка му — измърмори Лъки. — Не знаеш как да падаш, Майк.
От вагона се разнесоха победоносни крясъци. Влакът отмина.
Лъки се изправи с усилие и огледа раните и охлузванията по тялото си. После залитайки се приближи до Майк, който още лежеше по гръб, изпаднал в безсъзнание. Лъки донесе раницата си и извади шише с вода и скъсана фланелка. Намокри я и я сложи на челото на Майк, който изохка, най-сетне отвори очи и попита: