— Да опитаме ей там — каза Лъки и посочи ресторантчето. — Аз ще говоря. Трябват ни пари за пиячка.
Двамата се приближиха до задната част и усетиха миризма на ядене от кухнята.
— Хей — извика Лъки и потропа на вратата.
След минута отвътре излезе красива млада русокоса жена, облечена в блуза без ръкави и джинси. На колана й бе затъкнат тефтер за поръчки, а зад ухото — молив.
— Да? — каза тя.
— Добро утро — усмихна се Лъки. — Аз и Майк сме много гладни. Днес е неделя, ден за християнско милосърдие, затова се питахме дали не може да свършим някаква работа срещу малко храна. Или още по-добре — срещу малко пари за нещата от първа необходимост — шампоан, самобръсначки. Каквото и да ни дадете, ще бъде високо оценено, госпожо.
Той се усмихна още по-широко, така че се видя счупеният му зъб.
— Ще попитам Бари. Той е шефът. В задния двор са влизали миещи мечки и са разхвърляли боклука навсякъде. Може да изчистите. Чакайте малко.
Тя изчезна и след няколко секунди се появи отново и им даде по две големи понички със захар.
— Седнете там — рече младата жена и посочи една пейка под бора.
— Благодаря. Аз съм Лъки, а това е Майк.
— Казвам се Стейси — каза хубавицата.
8. Пътуващият проповедник
— Ева била съблазнена от змията и родила син. Ето защо онова първо семе, за което се разказва в Битие, е било на дявола — крещеше преподобният Фанън Кинкейд на паството си. — Онзи син е бил Каин, който после убил брат си Авел.
Беше десет часът в неделя сутринта и преподобният Фанън Кинкейд стоеше пред импровизиран олтар в параклис, направен от материали, изхвърлени или откраднати от къщите покрай железопътната линия „Пасифик Юг“. Отгоре беше опънато огромно зелено платнище.
Параклисът беше разположен в хълмовете над Ванишинг Лейк, на около три километра от затвора. Утринното слънце напичаше през платнището и хвърляше странен зеленикав оттенък върху богомолците. Те седяха на пънове, върху кашони или на земята и със страхопочитание гледаха Фанън Кинкейд, който внушително се извисяваше над паството си.
— Е, и какво ни говори това за второто сътворение? — изрева Фанън и после замълча, сякаш очакваше отговор, но никой не посмя да се обади. — Говори ни, че Каин не е бил син на Адам, а на дявола. Адам е бил първият и единственият бял човек, създаден от Бога. И чак по-късно Адам дал семето си на Ева и се родил Сит. И с него дошло славното начало на божествената цивилизация на белите.
В параклиса имаше четирийсет богомолци — дрипави, мръсни мъже и няколко уморени на вид жени с разрошени коси. Всички бяха бездомници и се бяха навели напред, за да чуят всяка мъдра дума на Фанън. Всички освен Декстър Демил, който седеше между двама униформени пазачи и беше облечен в памучен панталон и розова риза.
— Някои ще кажат, че това е ерес. Тези езичници питат: къде в Светото писание се споменава за второ сътворение?
Фанън Кинкейд огледа паството си. Сребристобелите му коси блестяха на слънчевата светлина, която проникваше през дупките на импровизирания параклис.
— За да отговорим на този въпрос, трябва да прочетем четирийсет и осма и четирийсет и девета глава на Битие и предсказанията на Яков за дванайсетте му синове и да разберем как са били създадени Израилевите племена и как постепенно са започнали да управляват народите в Европа.
Двамата военни полицаи, които тази неделя бяха довели Декстър Демил на проповедта, бяха Боби Фарагът и Луис Потър. И двамата бяха от аграрния Юг и бяха назначени на работа в затвора във Ванишинг Лейк. Декстър ги смяташе за измет в униформи. Боби и Луис бяха открили параклиса, докато ловуваха по хълмовете. Един ден Декстър ги чу да разговарят за странния скитащ проповедник, който живеел там заедно с шайка извергнати от обществото хора. Той ги разпита за него и реши, че може би Фанън Кинкейд е точно онова, което търси, така че си издейства от управата на Форт Детрик да присъства на проповедите. Разрешиха му да ходи там, но с охрана, и той прие това условие.
— И така, да се върнем на произхода — прогърмя гласът на Фанън. Той погледна за миг Библията, сетне вдигна глава и започна да цитира горе-долу по памет. — „И Израил каза: Чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои и ще се наричат с името на тия свои братя и аз ще ги благословя.“ „Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. И Йосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. Но баща му отказа, като рече: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.“ „И Израил постави Ефрема пред Манасия.“