Кинкейд млъкна и огледа паството си.
— Чухте ли това? Пак ще го повторя, защото е много важно. „Израил постави Ефрема пред Манасия“! Израил, бащата на Йосиф, е избрал една раса да превъзхожда над другите. И това е расата на белите християни.
Присъстващите закимаха и замърмориха одобрително.
„Какви лайнари“ — помисли Декстър и погледна насъбралото се множество от несретни и объркани души. Бяха облечени в дрипи, а лицата им бяха измъчени. На бицепсите на повечето бяха татуирани инициалите ПТВА. Единственият проблем беше, че всички бяха въоръжени до зъби. Мъжете носеха всевъзможни видове оръжия, които подрънкваха на коланите им, а на гърдите им бяха препасани патрондаши.
— Отче наш, Който си на небесата! — зашепнаха те. — Да се свети Твоето име…
Декстър наведе глава и започна да се моли заедно с тях. Нямаше представа как би могъл да употреби тази сбирщина от отрепки, но знаеше, че те са най-добрата му възможност да избяга. Демил подозираше, че след смъртта на Трой Лий Уилямс и Силвестър Суифт времето му е изтекло. Адмирал Зол щеше да се отърве от него веднага щом се увереше, че Декстър е усъвършенствал приона „Бледия кон“. Онова, което се бе случило с Макс Ричардсън, беше доказателство за бруталността на Зол. Преподобният Кинкейд вероятно можеше да изведе Декстър от Черните хълмове в Тексас. Фанън сигурно имаше четириколесни превозни средства, способни да се катерят по възвишенията и да отбягват барикадите на пътя, които мигновено щяха да бъдат поставени, ако Демил се опиташе да избяга.
След проповедта седнаха да пият лимонада в някаква жълта палатка, отворена от едната страна. Фанън Кинкейд се настани на овехтяло тапицирано кресло. Ръцете му бяха на коленете като на египетски фараон. Декстър бе седнал на една щайга, а двамата му телохранители клечаха в прахоляка до него.
— Не бях чувал теорията за сътворението от две семена — рече Декстър. — Намирам я за много въодушевяваща и поучителна.
— Биолог като теб би се придържал към учението на Дарвин. Хората като теб не може да вярват на глупостите, които бръщолевих — рече Фанън.
Демил се усмихна. Двамата приличаха на борци, които обикалят в кръг един срещу друг и се дебнат. Всеки искаше нещо от другия. Декстър разбра, че възрастният мъж е много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Сините му очи излъчваха интелигентност и енергичност.
— Защо? — попита Демил. — Има много възгледи за произхода на живота. Не е необходимо Дарвин да оспорва библейското сътворение.
— Искаш да кажеш, че Господ е създал живота, като е събрал гроздове от клетки на микроби и те са се превърнали в бактерии, които са се развили във влагата по листата на праисторическите дървета, сетне са паднали на земята и са се смесили с протеините в калта, откъдето след милиони години е произлязъл по-сложният организъм, способен да се дели и размножава, докато накрая идва Потопът и го превръща в попова лъжичка. После тази риба става земноводен гущер, започва да върви, помагайки си с опашка, и след още милиони години еволюира в двуного или нещо подобно.
Сините очи на Фанън блестяха и изненадваха Демил с интелигентността, проницателността и енергията си.
— Хубаво, но забравяш няколко важни стадия като например първия начин на клетъчно делене, при което броят на хромозомите намалява наполовина и се получават хаплоидни полови клетки, наречено мейоза. Но кой може да каже, че Дарвиновият еволюционен процес не е Божието сътворение? То може да бъде молекулно и божествено, нали? Трябват ли ни библейските буци глина?
— Не знам, може би не — отговори Фанън. — Но вероятно не ни трябват и твоите вкаменели скелети.
— Ще ти кажа какво ме притеснява в Дарвин — усмихна се Декстър. — Не харесвам липсващите звена. Тръгваме от австралопитека, минаваме през Хомо еректус и стигаме до съвременния Хомо сапиенс, но още много загадки остават неразкрити. В еволюционната верига има множество празноти.
— Нали не ме будалкаш, Демил?