— Крис, моля те… Ела долу.
Крис най-сетне погледна баща си и кимна.
Както се оказа впоследствие, щеше да е по-добре, ако бе останал в стаята си. Крис се напи и докато струнният квартет свиреше „Спомени“, падна в басейна.
Когато го извадиха, униформата му беше залепнала за тялото. Не беше трудно да се види, че е много отслабнал.
Крис се качи в стаята си, седна на леглото и заплака. Баща му стоеше на прага и го гледаше, без да знае какво да направи.
— Трябва да се съвземеш, синко. Кениди е мъртва. Тя не би искала да те види в това състояние. Трябва да започнеш отначало.
Синът му го погледна и Ричард видя в безучастния му поглед такава безнадеждност, че се уплаши.
— Всичко свърши, татко — с монотонен и отчаян глас каза Крис. — Не мога да започна отначало. Нищо не ми остана. Това е краят.
Първа част
Стейси
1999
1. На изпит може да се случи всичко
Уендъл Кини стисна ръката на Стейси Ричардсън и й пожела успех.
— И запомни, че не трябва да бързаш — каза той. — Обмисляй добре отговорите си. Няма ограничение във времето, но Къртни обича да приключва на обяд. Деветдесет и осем процента от дисертацията ти са внушителни, затова би трябвало да минеш лесно. И не се притеснявай за Арт. Ще го обуздавам.
Беше осем сутринта във вторник и двамата се намираха в коридора на третия етаж на университета на Южна Калифорния пред кабинета на доктор Къртни Смит. Стейси Ричардсън се готвеше да се яви на устния изпит за доктората си по микробиология. През последната седмица бе спала само по два-три часа — преговаряше материала за последен път. Това вероятно беше грешка, защото трябваше да е свежа, но преговорът на изучаваната четири години микробиология беше труден и тежък.
Предната нощ бе говорила цял час по телефона със съпруга си Макс, който беше във Форт Детрик, Мериланд. Той я окуражи, припомни й научните й постижения и я увери, че щяла да се справи отлично. По едно време обаче по гласа му Стейси усети, че нещо не е наред, и го попита какво е станало.
След дълго мълчание Макс отговори:
— Тук нещата не стоят така, както очаквах. Не мисля, че мястото ми е тук, а и те със сигурност не ме искат.
Не добави нищо повече, защото не искаше да я разсейва с проблемите си в навечерието на изпита. Устният изпит беше последното препятствие и щеше да реши дали Стейси ще изписва пред името си „доктор“.
Доктор Макс Ричардсън беше декан на факултета по микробиология в университета на Южна Калифорния. Бяха се запознали през първата година на доктората й. Той ръководеше лабораторията по вирусология и Стейси слушаше лекциите му и се възхищаваше на сложната му научна мисъл, на личността, на мъжествеността и на телосложението му. Любовната им връзка предизвика скандал във факултета. Интимните срещи със студенти не бяха позволени. Преди да си навлекат сериозни неприятности, те се ожениха, узаконявайки връзката си, и слуховете стихнаха.
Половин година след сватбата срокът на отпуснатата му федерална стипендия свърши. Макс работеше в нова област на микробиологията и изследваше протеините убийци, наречени приони1. Научните занимания му спечелиха шестмесечна стипендия, за да учи във военноморския институт във Форт Детрик, Мериланд, при доктор Декстър Демил, водещия микробиолог в Съединените щати в изследванията на прионите.
Моментът беше крайно неподходящ. На Стейси й оставаха няколко месеца до устния изпит, а Макс не искаше да заминава, особено след като Арт Хикман, смъртният му враг във факултета, беше член на комисията, която щеше да я оценява. Арт също се бе кандидатирал за деканското място. Макс получи длъжността и оттогава Арт непрекъснато злословеше по негов адрес. Накрая Стейси и Макс решиха, че шансът да работи с доктор Демил във Форт Детрик е невероятна възможност и той трябва да приеме. Стейси заяви, че ще се скъса от учене, за да не може Арт Хикман да намери нито един пропуск в представянето й.
Уендъл Кини също беше в комисията. Той беше най-възрастният във факултета по микробиология и голям приятел на Стейси и Макс.
— И не забравяй — добави Уендъл, — по време на изпита може да се случи всичко. Къртни Смит обожава дисциплината си „Стерилизация и дезинфекция“, затова сигурно ще ти зададе въпрос от тази област. А Арт Хикман ще те разнищи с проклетите си паякообразни.
— Де да беше останал в храсталаците с шибаните си паяци — въздъхна Стейси.