— Как ги търпиш? — ядосано попита тя.
— Съжалявам, госпожо Сандърс. Току-що ги помолих да се успокоят. Заповядайте, две плодови салати от ананас и кисело мляко с аромат на праскови. Ей сега ще донеса чайовете с лед.
— Когато онази сграда беше затвор, непрекъснато се притеснявахме, че някой ще избяга и ще ни убие, докато спим. Мислехме, че ще е много по-добре, когато я взе университетът, но сега навсякъде е пълно с войници.
— О, защо не престанеш да се оплакваш? — изръмжа Сид — нещо, което не беше характерно за него — и стресна и Мери, и Стейси.
— Цяла сутрин си намусен и Заядлив — каза Мери. — Какво ти става, Сид?
— Ей сега идвам — рече Стейси. Искаше да избегне тази непривична семейна кавга.
Докато се обръщаше, чу Мери да казва:
— Не ме гледай така злобно!
После Стейси чу шум на масата на семейство Сандърс, обърна се и видя, че Сид неочаквано става и гледа гневно съпругата си.
— Какво има? — попита Мери.
— Да те вземат дяволите! — извика той.
— Моля?
В ресторанта настъпи тишина. Всички се вторачиха в кръглоликия зъболекар, който ругаеше жена си на публично място без очевидна причина. Лицето му изведнъж се разкриви и зачерви.
— Млъкни, Сидни — изсъска Мери. — Седни и се дръж прилично. Какво ти става?
— Да ти го начукам! — яростно изкрещя той, протегна ръка и грабна от масата назъбения нож.
А после замахна и заби ножа до дръжката в гърдите на съпругата си. Мери Сандърс изохка, бялата й копринена блуза се обагри с тъмночервена кръв. Тя започна да пищи, а съпругът й се обърна и хукна навън. Посетителите се развикаха.
Стейси за миг се вцепени, а после протегна ръце към възрастната жена, която седеше и ужасена гледаше ножа в гърдите си. Мери потрепери в първия си предсмъртен гърч. Тялото й започна да се тресе и дясната й ръка удари с всичка сила по масата. Острието бе пронизало сърцето й и Стейси разбра, че конвулсиите са признак за кислородна недостатъчност в мозъчната кора. Възрастната жена потрепери още няколко пъти, сетне въздъхна дълбоко и падна върху тапицираното канапе в сепарето.
Стейси провери пулса й, но госпожа Сандърс беше мъртва.
Сид стоеше насред улицата между ресторанта и пристанището. Зъбите му бяха оголени. Още крещеше обидни думи. Двама войници го бяха последвали от заведението. Те стояха на прага на „Кофа и стръв“ и ужасени гледаха ръмжащия зъболекар.
— Да го вържем. Той е стар и немощен — каза по-високият, беше ефрейтор. — Ти мини отдясно, а аз — отляво.
Те се разделиха и тръгнаха към доктор Сандърс. И изведнъж възрастният мъж ги нападна. Направи го с такава ярост и ожесточение, че двамата двайсетгодишни мъже не можаха да го удържат. Сидни започна да дере лицата им — и щракаше със зъби: опитваше се да ги хапе!
На верандата изтичаха още двама войници. Загледаха стъписани как възрастният зъболекар се бие с двамата им другари, които бяха три пъти по-млади от него, после изтичаха на улицата и четиримата заедно успяха да обуздаят Сандърс.
Завързаха ръцете му зад гърба с коланите си и го завлякоха в ресторанта. Барни предложи да го заключат в празния килер в задната част на заведението. Помещението нямаше прозорци и се заключваше с катинар. Затвориха го там, но продължиха да чуват несвързаните му крясъци.
— Какво му стана? — смаяно попита Барни. Никой не отговори.
Стейси Ричардсън имаше теория. Но само доктор Чарлс Лак знаеше точно какво се бе случило.
— Имаме произшествие — каза той по телефона на Декстър Демил. — Мисля… Мисля…
— Какво мислиш? — нетърпеливо извика Декстър, който беше в лабораторията си в сграда номер шест в затвора във Ванишинг Лейк.
— Имаме проблем. Един тип в ресторанта току-що се побърка и уби съпругата си. — Доктор Лак започна да шепне. — Държеше се точно като експерименталните обекти вчера.
— Това е невъзможно! — извика Демил. — Как е могло да стане?
— Явно някои от проклетите ти комари са избягали — изсъска доктор Лак. — Казах ти, че това е грешка. Не трябваше да използваме аеробиологичен разпространител на заразата.
— Да не говорим за това сега. Стой там. Ей сега ще дойда.
След петнайсет минути в града пристигна екип от затвора. Доктор Демил беше първият, който изскочи от микробуса без прозорци. Той влезе в ресторанта с медицинската си чанта в ръка. След него тичаха трима военни полицаи. Барни отключи катинара и предпазливо открехна вратата на килера. Стейси Ричардсън се премести така, че да може да наблюдава какво става.