Диаметърът на острова не превишаваше три километра.
На картата имаше няколко знака с червен молив: едни покрай пясъчния бряг, други — във вътрешността.
— Това, което ще изкараме сега от тези сандъци, ще трябва да закараме ей по тези места — каза Куклинг.
— Това какво е, някакви измерителни уреди ли?
— Не — отговори инженерът и се закикоти. Той имаше лошия навик да се кикоти, когато някой не знаеше нещо, което той знае.
Третият сандък беше ужасно тежък. Аз мислех, че в него е закован масивен заводски струг. Когато отхвърчаха първите дъски, за малко да извикам от учудване. От него изпадаха метални плочки и блокчета с най-различна големина и форма. Сандъкът беше натъпкан с метални заготовки.
— Може да се помисли, че ще трябва да играем на кубчета! — казах аз, като прехвърлях тежките правоъгълни, кубически, кръгли и кълбообразни метални слитъци.
— Едва ли — отвърна Куклинг и се залови за следващия сандък.
Сандък номер четири и всички следващи, чак до десетия, се оказаха пълни все със същото — с метални заготовки.
Слитъците бяха три вида: сиви, червени и сребристи. Аз веднага определих, че са от желязо, мед и цинк.
Когато се готвех да се заема с последния, десетия сандък, Куклинг каза:
— Този ще го отворим, след като закараме на определените места на острова заготовките.
Три дни поред двамата с Куклинг разнасяхме с количката на определените места метала. Изсипвахме заготовките на малки купчинки. Някои оставаха направо на пясъка, други аз заравях по указание на инженера. В едни купчинки имаше метални блокчета от трите вида, в други само от един вид.
Когато привършихме всичко това, върнахме се при палатката и се приближихме до десетия сандък.
— Отворете го, само че по-внимателно — нареди ми Куклинг.
Този сандък беше много по-лек от другите и по-малък.
В него имаше плътно пресовани дървесни стърготини, а в средата — пакет, завит с кече и с восъчна хартия. Развихме пакета.
Пред нас се оказа чудноват по външния си вид уред.
На пръв поглед приличаше на голяма метална детска играчка, наподобяваща по форма рак. Но това не беше просто обикновен рак. Освен шестте големи членести крака отпред имаше два чифта тънки крачета-щипалки, чиито краища бяха скрити в издадената напред разтворена „паст“ на безобразното животно. На гърба на рака във вдлъбнатина бляскаше малко параболично огледалце от полиран метал с тъмночервен кристал в центъра. За разлика от рак играчка този имаше два чифта очи — отпред и отзад.
Дълго гледах тази вещ и недоумявах.
— Харесва ли ти? — след продължително мълчание ме попита Куклинг.
Вдигнах рамене.
— Ние сякаш наистина сме пристигнали тук да играем на кубчета и детски играчки.
— Тази е опасна играчка — самодоволно каза Куклинг. — След малко ще видите. Вдигнете го и го сложете на пясъка.
Ракът се оказа лек, теглото му бе не повече от три килограма.
Той стоеше доста устойчиво върху пясъка.
— Е, и какво ще стане по-нататък? — иронично запитах инженера.
— Ще почакаме, нека се постопли малко.
Седнахме на пясъка и почнахме да наблюдаваме металния изрод. След около две минути забелязах, че огледалцето на гърба му бавно се обръща към слънцето.
— Охо, той май оживява! — извиках аз и се изправих на крака.
Когато ставах, сянката ми случайно падна върху механизма и ракът неочаквано бързо запълзя и изскочи отново на слънце. От изненада направих огромен скок встрани.
— Ама че играчка! — разсмя се с глас Куклинг. — Какво, изплашихте ли се?
Избърсах изпотеното си чело.
— Кажете ми Куклинг, моля ви се, какво смятаме да правим с него? Защо пристигнахме тук?
Куклинг също стана от пясъка, приближи се до мен и вече със сериозен глас каза:
— Да проверим теорията на Дарвин.
— Да, но това е една биологична теория, теория за естествения подбор, еволюция и така нататък… — объркано мънках аз.
— Точно така. Впрочем гледайте, нашият герой тръгна да пие вода!
Бях смаян. Играчката допълзя до брега и като потопи хоботчето си, изглежда, всмукваше вода. Когато се напи, отново изпълзя на слънце и замря неподвижно.
Разгледах тази малка машинка и почувствувах странно отвращение към нея, примесено със страх. За миг ми се стори, че тромавият рак играчка ми прилича по нещо на самия Куклинг.
— Вие ли го измислихте? — попитах инженера след кратко мълчание.
— Ахъ — измуча той и се изтегна на пясъка.
Аз също се излегнах и загледах мълчаливо странния уред. Сега той изглеждаше напълно безжизнен.