— Защото АЧЕРВ е пратеник — отвърна Кайе притихнало. — Той е Радиото на Дарвин.
— Какво?
— Кристофър, нали видя какви са промените при първостадийните иродови зародиши? Специализиран амниотичен сак… доста усложнен. Без да пренася зараза.
— Не зная, Кайе, трябва да ме убедиш. Ако питаш мен, малкото К. е просто някакъв мутант!
Откъм тълпата долетяха три приглушени пукота. Чуха се писъци.
— Не мога да говоря сега, Кристофър. — Тя изключи телефона и се затича. Тълпата бе на около четвърт миля от нея, но вече се разпръскваше из околните паркинги и улици. Не се чуха повече изстрели. Тя забави крачка, огледа се, реши, че опасността не е преминала, и отново затича. На петдесетина крачки отпред едър мъж с кафяв костюм изхвърча от сервизната врата на сградата и размаха ръце, пресичайки пътя й.
В първия момент тя се изплаши и понечи да го заобиколи.
— Дявол да го вземе, доктор Ланг! — викна той. — Спрете веднага! Спрете!
Тя забави крачка; поемаше си въздух на пресекулки. Мъжът с кафявия костюм й показа удостоверението си. Казваше се Бенсън и беше от Сикрет Сървис — това бе всичко, което успя да разчете, преди той да прибере удостоверението.
— Какво правите? И къде е Тиги? — попита той. Лицето му беше зачервено.
— Някой трябва да им помогне — отвърна задъхано тя. — Тиги е…
— Не чухте ли изстрелите? Трябва да влезете вътре! Аз отговарям лично за вас. Оставете Тиги да се оправя сама.
В този момент Тиги дотича при тях. Лицето й бе потъмняло от гняв. Двамата с Бенсън заговориха с тих, яростен шепот, Тиги прикриваше Кайе с тялото си. После Бенсън хукна към демонстрантите. Кайе продължи да върви, макар и по-бавно.
— Спрете — викна й Тиги.
— Някой може да е пострадал.
— Бенсън ще се погрижи за това! — Тиги я заобиколи и застана между нея и тълпата.
Кайе надзърна над рамото й. Видя мъже и жени, притиснали длани към лицата си, разплакани. Тълпата бе завладяна от паника.
Войници от националната гвардия, облечени в маскировъчни костюми и въоръжени с автоматични пушки, заемаха позиции пред сградата. Откъм шосето се приближи полицейска кола с мигащи светлини. Цивилната охрана докладваше по радиостанциите.
И тогава видя мъж в центъра на тълпата, вдигнал ръце към небето. До него на тревата бе проснато женско тяло. Бенсън и един от полицаите стигнаха там едновременно. Бенсън ритна някакъв тъмен предмет настрани — беше пистолет. Полицаят извади оръжието си и заблъска грубо мъжа настрани.
Бенсън коленичи до жената, провери за пулс, после поклати глава и в този жест се съдържаше достатъчно. Той погледна към Кайе и кимна рязко към сградата: „Прибирай се!“
— Детето не беше мое — извика мъжът. Беше двайсетинагодишен, слаб, с къса светла коса, бяла риза и черни, смъкнати на хълбоците джинси. Той размаха ръце, сякаш го бяха нападнали мухи. — Тя ме накара да дойда. Накара ме, мамка й! Детето не е от мен! Не издържам повече! — закрещя той с цяло гърло. — Не издържам!
Кайе погледна простреляната жена. Дори от петнайсетина метра виждаше голямото червено петно на гърдите й, безжизнено втренчените в небето очи.
Кайе забрави Тиги, Бенсън и крещящия мъж, тълпата и войниците.
Всичко, което виждаше, бе лицето на жената.
49.
Балтимор
Крос влезе в столовата на „Америкол“, като се подпираше на патерици. Един млад фелдшер побърза да дотика инвалидна количка и тя се отпусна в нея с облекчена въздишка.
Помещението — ако се изключеха Крос, Лора Нилсън и Робърт Джаксън — беше празно.
— Как стана, Мардж? — попита Джаксън.
— Никой не е стрелял по мен, ако това си мислите — отвърна Крос жизнерадостно. — Паднах във ваната. Нали знаете каква съм несръчна. Какво имаме, Лора?
Кайе не беше виждала Нилсън от онази катастрофална пресконференция, посветена на ваксината. Имаше нова прическа и стилен син костюм.
— Изненадата на седмицата е РУ-486 — заговори тя. — Жените вече го използват, и то доста. Французите първи откриха решението. Разговаряхме с тях, но те заявиха, че преговарят директно със СЗО и Работната група, че опитите им са чисто хуманитарни и че не се интересуват от търговски предложения.
Мардж поръча на келнера да донесе вино.
— Колко великодушно от тяхна страна — подхвърли тя. — Значи поемат грижата да спасят света и не се безпокоят от разходите. Робърт, средството върши ли работа?