Джаксън разтвори електронния си бележник и докосна екрана с върха на химикалката си.
— Работната група разполага с непотвърдени сведения, че РУ-486 предизвиква аборт на имплантирания при втория, стадий яйчник. За първия стадий нямаме никакви данни. Малко нагласена работа, ако питате мен.
— Лекарствата, предизвикващи аборт, никога не са ми били по вкуса — намръщи се Крос. — Донесете ми салата „Коб“ без оцет и чаша кафе.
Кайе си поръча сандвич, макар че не беше гладна. Все още бе под впечатление на случилото се преди два дни пред сградата на НЗИ.
— Лора, нещо си угрижена — отбеляза Крос. Изглежда, бе оставила за накрая оплакването на Кайе.
— Едно земетресение след друго — отбеляза Нилсън. — Поне не ми се наложи да преживея това, което се случи с Кайе.
— Ужасно — съгласи се Крос. — Като цяла каца с червеи. Всъщност как се оправяме там?
— Пуснахме цял куп различни анкети. Психопрофили, мнения на различни слоеве, каквото ни хрумна. Шейсет процента от женените мъже не вярват на това, което се казва в новините. Според тях за да забременеят вторично, жените трябва да са имали полови контакти. Изправяме се пред стена от нежелание да се вникне в същността на проблема, дори сред жените. Четирийсет процента от омъжените жени са уверени, че ще направят аборт веднага щом разберат, че плодът носи следи на „иродов грип“. Ето защо РУ-486 е толкова предпочитан. Нещо като домашно лечение за изгубилите надежда.
— Но той не предпазва — вметна разтревожено Джаксън.
— Сред тези, които отказват да го използват, има такива, които смятат, че всичко това е заговор на правителството, може би дори на световните организации, с цел да се намали раждаемостта — продължи Нилсън. — Не зная кому хрумна идеята за „иродовия грип“, но названието сега се връща върху главите ни като бумеранг.
— Огюстин го избра — рече Крос.
— Мардж, изправени сме пред сериозна социална заплаха: невежество, примесено със сексуални проблеми и раждане на мъртви деца. Ако голяма част от заразените с АЧЕРВ жени се въздържат от секс и въпреки това забременеят, ще избухне невиждана вълна от домашно насилие, а предизвиканите аборти ще надхвърлят по бройка нормалните раждания.
— Има и други възможности — намеси се Кайе. — Прегледах резултатите.
— Да те чуя — подкани я Крос.
— Онези масови убийства в Кавказ през 90-те.
— Да, зная за тях — прекъсна я Нилсън. — Местното население е било заразено с АЧЕРВ…
— Проблемът е доста по-сложен, отколкото си представяме — продължи намръщено Кайе. — Не става въпрос само за социалните последици от болестта. Налице е пример за латерална трансмисия на генни инструкции, водещи до преходна фаза.
— Я повтори? Не те разбрах — рече Нилсън.
— АЧЕРВ не е болестотворен причинител.
— Глупости! — Нилсън чак подскочи. Мардж й махна с ръка да се успокои.
— Непрестанно вдигаме стени около тази тема. Мардж, не издържам повече. Работната група си затваря очите пред тази идея още от самото начало.
— Накратко, Кайе — подкани я Крос. — Не виждам за какво си затварят очите.
— Знаем, че е вирус, който произхожда от нашия геном, и това автоматично ни кара да смятаме, че той е заразен. За нас всичко е свързано само с болестта.
— Кайе, не знам за вирус, който да не причинява проблеми — посочи Джаксън. Може би се опитваше да я предупреди, че стъпва по напукан лед.
— Истината е пред очите ни, но ние отказваме да я видим просто защото не пасва на примитивните ни представи за това как действа природата.
— Примитивни? — повтори Джаксън. — Кажи го на дребната шарка.
— Ако това ни се бе случило след трийсет-четирийсет години — продължи Кайе, — може би щяхме да сме малко по-подготвени. Но ние продължаваме да се държим като невежи деца. Деца, на които никой досега не е обяснил истината за живота.
— И какво според теб пропускаме? — попита търпеливо Крос.
Джаксън затропа с пръсти по масата.
— Вече го обсъдихме.
— Кое? — попита Крос.
— Не на сериозен форум — отбеляза Кайе.
— Кое, ако обичате.
— Кайе ще ни каже, че АЧЕРВ е част от биологично преподреждане. Скачащи транспозони, които въздействат на фенотипа. Голям хит сред специалистите, които четат статиите й.
— И какво означава това?