— Някои компютърни симулации все още предсказват възможна поява на мултипленна склероза като страничен ефект — подчерта Кайе. — Означава ли това, че „Америкол“ ще препоръча аборта като алтернативно решение?
— И да го направим, ще гледаме да не сме единствени — отвърна Крос. — Същността на еволюцията е оцеляването. — Сега сме в самия център на минно поле и лично аз не бих си затворила очите пред единствената възможност да намерим безопасен изход.
Дикън пое разговора в съблекалнята непосредствено до главната приемна на патологията. Докато си слагаше ръкавиците, един млад лаборант държеше слушалката.
— Дикън слуша.
— Кристофър, обажда се Кайе.
— Здравей, Кайе. — По гласа й позна, че пак е потисната.
— Този път здравата обърках нещата.
— Защо? — попита той и махна през прозореца на Скари, който въртеше нетърпеливо глава.
— Сдърпах се с Робърт Джаксън… по време на едно обсъждане пред Мардж. Не можах да се сдържа. Казах им какво мисля.
— Уф! — въздъхна той. — И как го приеха?
— Джаксън направо подскочи. Държа се доста грубо.
— Арогантно копеле.
— Каза, че са му нужни доказателства за херпеса.
— Тъкмо тях ще търсим сега със Скари. Преди малко ни докараха интересен материал. Бременна проститутка от Вашингтон. Позитивни резултати за Herpes labialis, хепатит A, СПИН и АЧЕРВ. Грубата действителност.
— Мардж възнамерява да пусне наш вариант на френското хапче за аборт.
— По дяволите! — не се сдържа Дикън.
— Трябва да действаме бързо.
— Не зная какво разбираш под бързо. Тук не ни карат на купища мъртви млади жени с необходимия комплект от зарази.
— Джаксън едва ли ще се задоволи с мъгляви доказателства. На предела на възможностите си съм, Кристофър.
— Дано само Джаксън не иде при Огюстин. Още не сме готови, а Марк е станал много чувствителен по темата. Кайе, Скари направо ще полудее в лабораторията. Трябва да затварям. Обади ми се.
— Мич свърза ли се с теб?
— Не — отвърна Дикън, което бе само част от истината. — Звънни ми по-късно в службата. И не забравяй — аз съм тук, за да ти помогна. Ще направя всичко, каквото е по силите ми.
— Благодаря ти, Кристофър.
Дикън остави слушалката и постоя няколко секунди замислен. Напоследък не беше много наясно с чувствата си. Затова предпочиташе да се заобикаля с работа. Скари почука нетърпеливо по стъклото и той се сепна. След това вдигна на лицето си хирургическата маска и влезе.
50.
Балтимор
Мич стоеше във фоайето на жилищната сграда, бръкнал в джобовете си. Тази сутрин се беше избръснал грижливо, а само преди седмица бе ходил да се подстриже. Беше си облякъл черно сако и сив панталон, ала въпреки това портиерът не изглеждаше особено впечатлен от присъствието му и облегнат на мраморния цокъл, не сваляше поглед от него. Телефонът до ръката му иззвъня и той го вдигна.
— Можете да се качите — каза портиерът. — На двайсетия етаж, стая 2011. Обадете се горе на охраната. Едно такова яко момче.
Мич му благодари и тръгна към асансьора. Когато вратата се затвори, за миг го завладя паника. Последното, от което имаше нужда сега, бе някоя емоционална драма. Той затвори очи и бавно пое дъх.
На двайсетия етаж видя Кайе да разговаря с мъж със сив костюм, къса черна коса и яки плещи. Мъжът бе забелязал Мич преди Мич да го види.
Кайе го посрещна с усмивка.
— Влизай. Хоризонтът е чист. Това е Карл Бенсън.
— Приятно ми е — каза Мич.
Мъжът кимна и отстъпи назад, за да му направи път.
— Мардж Крос получава по около трийсет заплахи на седмица — обясняваше Кайе, докато го въвеждаше в апартамента. — Аз имах три, след инцидента в НЗИ.
— Играта взе да загрубява — съгласи се Мич.
— След онази история с РУ-486 имам страшно много работа.
— Хапчето за аборт ли?
— Крис не ти ли каза?
— Крис не отговаря на повикванията ми.
— Така ли? — Едва сега тя осъзна, че Дикън е скрил истината от нея. — Сигурно защото му викаш Крис.
— Нали вече ти казах, че съм невежа.
— Ако се използва на ранен етап, РУ-486 премахва вторичната бременност от АЧЕРВ — обясни накратко тя. — Сигурно не одобряваш подобни средства?
— При тези обстоятелства не ми се струва чак толкова страшно. — Мич оглеждаше елегантните функционални мебели и картините.