Кайе затвори вратата.
— Абортът като идея… или това?
— Това. — Мич почувства напрежението й, сякаш го бе подложила на малък изпит.
— „Америкол“ възнамерява да пусне на пазара свой препарат със сходно действие. Ако е болест, скоро ще я спрем.
Мич прекоси хола и застана до прозореца.
— И ти им помагаш?
— Не. — Тя поклати глава. — Надявам се да убедя някои важни хора, че трябва да сменим генералната линия. Не смятам, че ще успея, но поне трябва да опитам. Мич, радвам се, че дойде. Може това да е знак, че късметът ми се подобрява. Какво те води в Балтимор?
Мич извади ръцете си от джобовете.
— Едва ли съм многообещаващият знак. Не мога дори да си позволя билет за пътуване. Трябваше да заема пари от баща ми.
— И накъде си тръгнал?
— Само до Балтимор. Всъщност не съвсем. Смятам да ида до Ню Йорк. Един приятел ми е уредил интервю в университета. Ще преподавам, а лятото ще ходя на разкопки.
— Завършила съм Нюйоркския университет, но за съжаление не познавам там никого. Никой, който може да ти помогне — уточни тя. — Седни де. Нещо за пиене?
— Вода, ако може.
Докато Кайе беше в кухнята, той се наведе да подуши цветята във вазата на малката масичка. После седна, но не знаеше къде да пъхне дългите си крака.
— Не мога просто да вдигна ръце и да се откажа — призна му Кайе, щом се върна. — Дължа го на хората, с които работя.
— Разбирам те. Какво става с ваксината?
— Вече сме към средата на предклиничните изпитания. В Англия и Япония са започнали и ускорени клинични, но аз не съм доволна от резултатите. Джаксън — той отговаря за програмата — иска да ме изгони от групата.
— Защо?
— Защото се изказах срещу него на едно съвещание преди три дни. Мардж Крос не хареса нашата теория. Не съвпада с официалните представи. И е напълно беззащитна.
— Болшинството печели — каза Мич. — Знаеш ли, наскоро се натъкнах случайно на нещо подобно. Когато се съберат достатъчен брой бактерии, те променят поведението си и започват да координират своите действия. Може би ние постъпваме по същия начин. Просто ние с теб не разполагаме с достатъчно учени, за да получим болшинство.
— Може би съгласи се Кайе. — През по-голямата част от времето работех в лабораторията на „Америкол“ върху ЧЕРВ. Интересуваха ме проявите на други човешки ретровируси и условията, които биха ги активизирали. Останах малко изненадана, че Кристофър…
Мич вдигна ръка и я прекъсна.
— Дойдох в Балтимор, за да те видя.
— Ох — въздъхна тихо Кайе.
— Не мога да забравя онази вечер в зоопарка.
— А на мен ми се струва толкова нереална.
— На мен също — съгласи се Мич.
— Имам чувството, че Мардж се старае да ме държи надалеч от пресата — заговори тя, решила да смени темата — и да провери дали Мич ще допусне да бъде сменена. — Вероятно не иска повече да съм й говорител. Ще ми е нужно известно време, за да спечеля отново доверието й. Всъщност дори се радвам, че не съм в центъра на вниманието. Защото съвсем скоро ще…
— В Сан Диего — прекъсна я той — реагирах доста силно на присъствието ти.
— Много мило — рече тя и се извърна настрани, сякаш се готвеше да стане. Надигна се, но само заобиколи масичката.
— Феромони — произнесе той, стана и застана до нея. — За мен е много важна миризмата на хората. Ти не носиш парфюм.
— Никога не си слагам — призна Кайе.
— Не ти е нужен.
— Чакай малко — рече тя и отстъпи крачка назад. — Смущаваш ме.
— Отпусни се — рече Мич.
— Не ми е лесно да се отпусна, когато съм с теб.
— Защото все още не си уверена.
— Да, не съм уверена в теб.
— Затова пък аз съм сигурен. — Той вдигна ръка. — Искаш ли първо да ме подушиш?
Кайе се засмя.
— Всъщност мириша на сапун. На ароматизатор за такси и какво ли още не. Мазолите ми взеха да омекват. Останах без работа, свърших спестените пари и имам репутацията на побъркан.
— Престани да се самообвиняваш. Четох всичките ти статии. Ти не прикриваш истината, не лъжеш. Интересуват те само фактите.
— Поласкан съм.
— Освен това наистина ме смущаваш. Не зная какво да мисля за теб. Не приличаш по нищо на бившия ми съпруг.
— Това добре ли е? — попита Мич.
— Поне засега — рече тя и го огледа с критичен поглед.