Преди да се заеме с каквото и да било, щяха да й трябват амуниции. И броня.
Върна се в стаята. Мич, изглежда, сънуваше. Кайе се изтегна до него и го загледа влюбено.
Когато изкачиха покрития със сняг хълм, мъжът съгледа шаманите и техните помагачи, които ги следваха. Нямаше начин да не оставят следи в снега, а докато бяха долу на затревения склон, преследвачите, им използваха опитни следотърсачи. Сега ги деляха едва неколкостотин крачки.
Мъжът се извърна и огледа зъберите и върховете, които се изпречваха на пътя им. Бяха се изгубили. Вече не знаеше кой път води към долината.
От известно време жената почти не говореше. Лицето, което някога бе гледал с такова обожание, сега бе скрито под маска.
Душата на мъжа бе изпълнена с безмерно огорчение. Кишавият сняг с лекота проникваше през плетените подметки на сандалите му. Студът си проправяше път нагоре по прасците и коленете, събуждайки остри бодежи в ставите. Вятърът проникваше дори през кожената дреха и изсмукваше силите му.
Жената продължаваше да се катери с мъка. Той знаеше, че може да избяга, ако я изостави, но тази мисъл го накара да се разтрепери от гняв. Мразеше снега, шаманите, планините, мразеше себе си. Само нея не можеше да намрази. Тя беше изтърпяла болката от раната в хълбока и загубата на кръв, беше я скрила от него, за да не го засрами, беше си намазала лицето с кал, за да прикрие белезите, а после, когато вече нямаше какво да крие, се беше опитала да го спаси, предлагайки себе си на Великата майка, издълбана върху затревения хълм над долината. Но Великата майка й бе отказала и тя се върна при него — хлипаща, обезверена. Нямаше сили да посегне на живота си.
Неговото лице също бе покрито с белезите. Това го учудваше и ядосваше.
Шаманите и сестрите на Великата майка, на Майка-Козел, на Майка-Трева, Снежната жена, Шумния убиец Леопарда, Нежния убиец Шанкре, Хлипащия баща-дъжд се бяха събрали, за да вземат решение по време на хладния период, докато другите — онези, които носеха белезите — бяха останали по колибите.
Мъжът бе решил да избяга. Някак си не можеше да повярва на шаманите и техните сестри.
Докато бягаха, двамата чуха викове. Шаманите и сестрите бяха започнали да избиват майките и бащите, носещи белези.
Всички знаеха какво е поверието. Майките, които раждаха плосколици деца, бяха прокълнати. Прокълнати бяха и техните мъже.
Само сестрите на боговете и богините даваха чисто поколение и никога не раждаха плосколики, защото те обучаваха младите мъже на племето. Те имаха много мъже.
Мъжът трябваше да позволи на шаманите да вземат жена му за сестра, да й възлагат да обучава момчета, но тя искаше да е само с него.
Той мразеше планините, снега и необходимостта да бяга и да се крие. Пресегна се, сграбчи жената за ръката и я задърпа нагоре по острите камънаци.
Вече знаеше, че са сами, лишени от племе, от хора като тях, от някой, който да им помогне. Дори Дълги коси и Влажни очи, най-страховитата от мъртвите гости, вече не можеше да ги заплашва. Мъжът бе започнал да подозира, че нощните гости може да не са истински.
Тримата мъже го завариха неподготвен. Видя ги едва когато излязоха иззад една висока канара и забодоха острите си колове в жената. Познаваше ги, макар да знаеше, че вече не е един от тях. Преди да побегнат, водачът им успя да промуши с острия, закален на огън кол издутия корем на жената. Тя се завъртя настрани й изписка, а мъжът приклекна, взе няколко камъка и ги запокити по нападателите. Най-близкият падна, той изтръгна пръта от ръката му и започна да мушка, извади нечие око, останалите прогони.
Накрая спря, размаха пръта към небето и нададе победен рев. Когато се върна, жената се бе свила на кълбо. Той я вдигна на ръце и я понесе нагоре; усещаше как трепери в прегръдките му.
Жената успя да му каже — с поглед и жестове, — че е дошло времето. Новият искаше да излезе.
Дълго време мъжът търси подходящо място, където да се скрият и да посрещнат новия. Зад тях оставаше тъмна кървава диря. На няколко пъти се оглежда, но от преследвачите нямаше и следа.
Мич извика и подскочи в леглото. Надигна се и се огледа, объркан от непознатото място. За миг не знаеше нито къде е, нито кой е.