Кайе седна до него и го улови за ръката.
— Кошмари? — попита тя.
— Аха. Божичко, все едно че пътувах във времето. Знаеш ли, той не носеше никакви съчки, а в пещерата имаше следи от огън. И маските също ги нямаше. Но всичко бе толкова реално…
Кайе го бутна да легне, приглади косата му и го докосна по влажната буза. Мич се извини, че я е събудил.
— И без това бях будна — отвърна тя. — Искаш ли да говорим за това?
— Не — поклати глава той. — Беше само сън.
51.
Ричмънд, Вирджиния
Дикън отвори вратата на доджа и слезе. Доктор Денис Липтън му подаде пропуска. Той засенчи очи от яркото слънце и погледна надписа върху бетонната стена на клиниката: „Вирджиния Чатъм — Център за профилактика на женски заболявания и семейно планиране“. Зад един от прозорците за миг се мярна бледо лице. Липтън се наведе към интеркома и произнесе високо и ясно името си. Вратата се отвори.
Доктор Хенриета Паскоу стоеше насред коридора. Беше яка, набита жена с дебели прасци, които се подаваха под строгата сива пола.
— Благодаря ти, че се отзова, Денис — посрещна ги тя. — Напоследък сме претрупани с работа.
Последваха я по боядисания в жълто коридор, покрай поне осем чакални, до един малък кабинет в дъното. По стените имаше обрамчени в медни рамки снимки на малки деца.
Липтън се настани в металния шезлонг. Дикън остана прав. Паскоу побутна към тях два кашона с папки.
— Имаме общо тринайсет случая след К. — каза тя. — Тринайсет Д. и К., седемнайсет с антибебе. Таблетките действат в продължение на пет седмици след отхвърлянето на плода от първи стадий.
Дикън се зае да преглежда докладите. Бяха изключително подробни, включваха дори бележките на наблюдаващите лекари и сестри.
— Не сме имали сериозни усложнения — продължаваше Паскоу. — Ламиналната тъкан предпазва при лаваж със солен разтвор. Но към края на петата седмица ламиналната тъкан се разтваря и плодът се излага на опасност.
— Колко заявки сте имали досега? — попита Липтън.
— Около шестстотин. Повечето от тях на възраст между двайсет и трийсет години, омъжени или живеещи с приятел. Половината от тях препратихме в други клиники. Нарастването е значително.
Дикън остави папките в кашона.
— Нещо не одобрявате ли, доктор Дикън? — Паскоу го погледна намръщено.
— Не съм тук, за да одобрявам, или да не одобрявам — отвърна той. — С доктор Липтън дойдохме да проверим как вървят нещата при вас.
— Иродовият е на път да унищожи цяло едно поколение — отвърна Паскоу. — Една трета от жените, които идват при нас, дори не са позитивни за АЧЕРВ. Досега не са правили аборт. Искат да им махнем бебето и да почакат няколко години, с надежда бъркотията да се оправи. Ние се занимаваме със семейно планиране. Клиниката ни е пълна. Наложи се да преустроим и някой от класните стаи на горните етажи. Много жени идват с мъжете и приятелите си. Има нещо положително в тази история. Мъжете започнаха да се чувстват виновни.
— Няма никакъв смисъл да се прекъсва всяка бременност — отбеляза Липтън. — Тестовете за АЧЕРВ са достатъчно прецизни.
— И ние им го казваме. Но не ги интересува. Толкова ги е страх, че вече не ни вярват. А всеки вторник и петък отвън има демонстрация с лозунги, че Иродовият е изобретение на борците срещу пренаселеността и че няма никаква болест. Само хубави бебчета, които умират невинни. Твърдят, че това било световна конспирация. Стават все по-истерични в исканията си.
Паскоу бе копирала някои статистически проучвания и подаде данните на Липтън.
— Господин Дикън — каза тя, — сигурно си давате сметка, че една ваксина ще спести на всички доста сериозни неприятности.
Дикън кимна и се обърна. Липтън го изпрати до колата. В коридора срещнаха тъмнокожа жена, загърната в дебел вълнен шал. Беше бременна, някъде към шестия месец.
— За днес ми стига — оплака се Липтън с пребледняло лице. — Връщам се в университета.
— Аз трябва да взема някои проби — отвърна Дикън.
— Ще трябва да кажем на жените от нашата клиника — спря го Липтън преди да потегли. — Всички са карали дребна шарка, а една от тях и хепатит B.
— Все още не знаем дали дребната шарка създава проблеми.
— Като херпес вируса. Кристофър, лабораторните резултати са доста страшни.
— Те са непълни. По дяволите, почти всеки е боледувал от дребна шарка, мононуклеоза и фарингит. Засега сме потвърдили само за гениталния херпес, хепатита и вероятно — СПИН.