Выбрать главу

— Не — отвърна Мич.

— Мардж Крос? Или… Кайе Ланг?

Мич потрепна. Мъртън имаше нечовешки инстинкти.

— Оливър, аз съм само един скромен антрополог.

— Сигурно. Вече съм в другата стая и мога да ти кажа. Ситуацията в Инсбрук се е нажежила още повече. Още малко и ще стигнат до бой с юмруци. Има разместване на пластовете. Един от новите участници иска да разговаря с теб.

— Кой?

— Твърди, че ти симпатизирал от самото начало. Дори ти звънял, за да ти каже, че са открили пещерата.

Мич си спомни това обаждане.

— Но не си каза името.

— И сега не иска. Изглежда, е доста важна клечка и е готов да го обсъдите. Ще ми се и аз да присъствам.

— Прилича ми на политически ход.

— Сигурен съм, че той е готов да пусне някой и друг слух само за да провери какви ще са реакциите. Настоява да се срещнете в Ню Йорк, не в Инсбрук, нито във Виена. В Бетезда, в дома на негов познат. Да познаваш там някого?

— Не съм много сигурен. Ще помисля и ще ти се обадя.

Мъртън не остана особено доволен.

— Само няколко минути — увери го Мич и затвори. Кайе се появи от кухнята с две димящи чаши и каничка мляко върху поднос. Беше облякла тънък черен халат, пристегнат с червен колан. Халатът бе разтворен на краката и гърдите й.

— Е? — попита тя.

Мич се засмя.

— По-добре да закуся преди тръгване.

Кайе го погледна объркано.

— Не това очаквах да чуя.

Мич я прегърна и я притегли нежно на кушетката до себе си.

— Мъртън смята, че в Инсбрук са стигнали до повратната точка. Еретиците са взели властта. Важен член на групата иска да говори с мен. Мъртън ще пусне статия за мумиите.

— Той се интересува от същите неща, от които и ние — замислено каза Кайе. — Смята, че сме свидетели на нещо изключително важно. Следи мен, следи и онова, което става в Инсбрук.

— Не се съмнявам — рече Мич.

— Интелигентен ли е?

— Доста. Може би дори прекалено. Всъщност не зная. Прекарах само няколко часа с него.

— Тогава трябва да идеш. Трябва да разбереш какво е станало.

— Аха. Ще си събера багажа и скачам на следващия влак.

— Но?…

— Но не обичам да бързам. Бих предпочел да прекарам следващите няколко седмици с теб. — Мич се почеса по врата.

— Да се обадя на Мъртън и да му кажа?

— Не, не бива. — Той я целуна нежно.

— Сигурно си прав. Нощес мислих доста за най-различни неща. Вече съм сигурна върху какво трябва да се съсредоточа. Когато свърша, аз ще съм тази, която може да ти съобщи интересни неща.

53.

Вашингтон

Огюстин тичаше по тясната кална пътека. Един агент със син костюм го следваше недалеч, като от време на време спираше да погледне назад.

Дикън стоеше с ръце в джобовете и чакаше Огюстин да се приближи. Беше пристигнал преди час от Бетезда, преодолявайки тежкото движение на пиковия час. Огюстин спря до него, но продължи да тича на място, протегнал ръце.

— Добро утро, Кристофър. Трябва да тичаш по-често.

— Харесва ми да съм дебел — отвърна Дикън.

— Никой не харесва да е дебел.

— Е, в такъв случай аз не съм дебел. Какви сме днес, Марк? Тайни агенти? Информатори? — Зачуди се защо не са му отделили агент. Сигурно защото не беше обществена фигура.

— Проклети инспектори по щетите — отвърна Огюстин. — Някакъв си Мичъл Рейфълсън е прекарал тази нощ с милата госпожа Кайе Ланг в уютния й апартамент в Балтимор.

Дикън почувства, че сърцето му замира.

— Ти си се разхождал една вечер с тях в зоологическата градина на Сан Диего. Дал си на този Мич пропуск за коктейла. Много приятелски разговор. Ти ли ги запозна, Кристофър?

— В известен смисъл — отвърна Дикън, изненадан от това колко нещастен се чувства.

— Никак не е било умно. Известно ли ти е що за стока е този тип? Крадецът на тела от Алпите! Той е малко луд, Кристофър.

— Мислех, че може да помогне с нещо.

— На кого да помогне?

— На тези, които търсят истината.

— Тази история намирисва, Кристофър. Прилича ми на опит да се търсят нови цели за нашия проект, а това хич не ми харесва.

— Може и да си прав. Но има неща, които заслужават да бъдат проверени.

— Мардж Крос сподели с мен тези ваши приказки за еволюция — заяви Огюстин.

— Кайе се опитва да стигне до обяснение, което включва еволюцията — потвърди Дикън. — Всичко го има в статиите й, Марк. Мич Рейфълсън също е работил в тази насока.