— И те ли са европейци, като Ледения човек?
— Не зная. — Мич поклати глава. Не искаше да говори, а да мисли. Намираха се на много опасно място, от всякаква гледна точка. Опасно и същевременно изпълнено с необясними неща.
— Мич, кажи ми най-сетне — заговори почти умолително Тилде. — Кажи ми какво виждаш. — Тя се пресегна и го погали по коляното. Франко проследи тази сцена с бащинско спокойствие.
— Виждам мъж и жена, приблизителен ръст около сто и шейсет сантиметра — каза Мич.
— Ниски — отбеляза Франко, но Мич не му обърна внимание.
— Вероятно принадлежат към рода „Хомо“, вид „сапиенс“. От нас обаче се различават. Имам чувството, че по някаква причина са се смалили и чертите им са се изкривили… — Той млъкна и погледна отново лицата. Не изглеждаха умалени, по-скоро го безпокояха маските.
Класически лицеви черти.
— Не са джуджета. Това са неандерталци.
Тилде се закашля. Сухият, студен въздух дразнеше гърлата.
— Моля?
— Пещерни човеци? — попита Франко.
— Неандерталци — повтори Мич, сякаш за да убеди себе си и Франко.
— Глупости — прекъсна го с рязък глас Тилде. — Да не сме деца?
— Това е самата истина. Открили сте два перфектно запазени неандерталеца, мъж и жена. Първите неандерталски мумии, открити от съвременната цивилизация.
Няколко секунди Тилде и Франко обмисляха думите му. Отвън вятърът се усилваше.
— Колко стари? — попита Франко.
— Учените смятат, че неандерталците са изчезнали преди четирийсет до сто хиляди години. Но може и да грешат. Съмнявам се обаче тези двамата да са прекарали тук четирийсет хиляди години.
— Може би са били последните — каза Франко и неволно се прекръсти.
— Невероятно — промърмори Тилде. Беше зачервена. — Колко ли ще струват?
Мич усети, че краката му се схващат, и се размърда. Пръстите на ръцете му бяха замръзнали. Едва сега забеляза, че трепери. Луната отново взе да се мярка пред погледа му.
— Нищо не струват — рече той.
— Я не се шегувай — смъмри го Тилде. — Те са рядкост — никой не е откривал подобно нещо — нали?
— Да речем, че успеем — успеете — да ги измъкнете от пещерата и да ги свалите долу. На кого ще ги продадете, а?
— Има хора, които събират подобни неща. — Франко сви рамене. — Хора с много пари. Вече поговорихме с тоя-оня за Ледения човек. А тук имаме даже двама…
— Май трябва да съм по-откровен — прекъсна го Мич. — Ако тези двамата не бъдат предадени на научната общност, за да бъдат подложени на необходимите изследвания, аз лично ще уведомя швейцарските или италианските власти на какво сме се натъкнали. Ще им кажа.
Отново тишина. Мич почти можеше да чуе как тиктака машинката в главата на Тилде. Франко удари с разтворена длан пода на пещерата.
— Защо ще ни прецакваш?
— Защото тази находка не ви принадлежи. Тези двамата не принадлежат никому.
— Но те са мъртви! — извика Франко. — Те и на себе си вече не принадлежат, нали така?
Устните на Тилде се изкривиха в мрачна усмивка.
— Мич е прав, Франко. Няма да ги продаваме.
— Не зная какво ще правите с тях — заговори припряно и уплашено Мич, — но не мисля, че трябва да ги продавате, като че са някакви пещерни кукли Барби. — Той си пое дъх.
— Пак повтарям, Мич има право — бавно каза Тилде. Франко я погледна учудено. — Тази работа е дебела. Ние сме порядъчни граждани. Тези хора са наши предци. Мама и тате на целия свят.
Мич почувства нарастващо главоболие. Одевешният светещ правоъгълник беше само ранно предупреждение — сега идваше бързият влак. Спускането в долината щеше да е трудно и опасно, когато си в лапите на мигрената и главата ти е стисната от менгеме.
— Да не сте решили да ми видите сметката тук? — попита той Тилде.
Франко го изгледа втренчено, после премести поглед към Тилде, сякаш очакваше нейния отговор.
Тилде се засмя и се почеса по брадичката.
— Мисля си — рече тя. — Какви мошеници ще ни изкарат. Ще влезем в заглавията на вестниците. Пирати на праисторическа находка. Йо-хо-хо и бутилка шнапс.
— Това, което трябва да направим — заговори разсъдливо Мич, — е да вземем образци от тъканите на двамата, без да им причиняваме вреда. След това…
Той вдигна фенерчето и освети кухината зад главите на двете мумии. Там лежеше някакъв кожен вързоп.
— Какво е това? — попитаха двамата с Франко едновременно.