— За мен е чест да се запозная с вас — произнесе той. — Бях готов да закупя мумиите от вашите приятели, стига да ми ги бяха предложили. А след това щях да ги предам на университета в Инсбрук. Вече го казах на хер професор Брок и той ми даде опрощение.
Мич се усмихна любезно. В края на краищата бе дошъл тук, за да се срещне с Брок.
— В действителност Уилям не притежава никакви човешки останки — поясни Мъртън.
— Стигат ми копия — отливки, скулптури — обясни Дейни. — Не съм учен, това по-скоро ми е хоби, но се надявам да отдам почит на миналото, като се опитам да го разбера.
— Към Залата на човечеството — обяви Мъртън и ги подкани с ръка. Дейни вдигна гордо глава и ги поведе.
Това вероятно бе бившата бална зала в източното крило на имението. Мич не бе виждал нищо подобно другаде, освен в музей: петнайсетина стъклени витрини, подредени в две редици, с килимени пътеки между тях. Във всяка витрина имаше отливка или дубликат на някой прочут изкопаем антропологичен вид. Australopithecus afarenis и robustus. Homo habilis и erectus. Мич преброи шестнадесет различни неандерталски скелета, всичките професионално изработени; шест от тях имаха восъчни реконструкции на естествения изглед на индивидите. Редици безкосмени маймуни, осветени от елегантни, вградени в тавана светлинни тела, отвръщаха с безразличие на погледите му, докато крачеше между тях.
— Невероятно — въздъхна той. — Защо не съм чувал досега за вас, господин Дейни?
— Не обичам да се хваля. Обсъждам интересите си с неколцина избрани: семейство Лийки, Бьорн Куртен, още няколко. Зная, че съм ексцентрик, но така ми харесва.
— Сега и ти си сред избраниците — рече Мъртън на Мич.
— Професор Брок е в библиотеката. — Дейни им посочи пътя. Мич нямаше нищо против да прекара още малко време в залата. Восъчните скулптури бяха великолепни, първокачествени репродукции, почти неотличими от самите оригинали.
— Всъщност съм тук. — Брок се показа иззад една витрина. — Нямах търпение да изчакам. — Струва ми се, че вече се познаваме с доктор Рейфълсън. Нали?
Мич стисна ръката на Брок, Дейни кимаше ухилен. Преместиха се в библиотеката, огромно елегантно мебелирано помещение с три реда тесни балкони, опасващи стените с лавици. Единствената свободна стена бе украсена с голяма панорамна картина на Алпите.
Настаниха се около голяма кръгла маса в средата.
— Първият ми въпрос — взе думата Брок — е дали ги сънувате, доктор Рейфълсън? Защото аз ги сънувам, и то често.
Дейни лично им поднесе кафето, след като бе докарано върху поднос на колела от нисък набит мъж с черен костюм. Чашките бяха от изящен китайски порцелан с изрисувани цветя и листа, очевидно невъобразимо скъпи.
— Аз лично все още не вярвам на тези сънища — продължи Брок. — Но героите им продължават да ме преследват.
Мич огледа останалите, не разбираше какво се очаква от него. Съществуваше далечна възможност връзката с тези хора да влоши още повече положението му. И без това напоследък репутацията му бе пострадала сериозно.
Мъртън долови безпокойството му.
— Срещата ни е напълно поверителна и ще бъде запазена в тайна — увери го той. — Нямам никакво намерение да пиша за нея. Доктор Брок е уверен, че мумиите от Алпите са първото намерено доказателство за процеса на човешката еволюция.
— По-точно вътревидова еволюция — поясни Брок. — Напоследък тази тема е доста разчепквана. Особено след откриването на АЧЕРВ в тъканите на мумиите.
Дейни се наведе напред, с порозовели бузи, изцяло погълнат от разговора. Мич реши, че няма какво да крие от тези хора.
— Открихме и други доказателства — обяви той.
— Да, чух за това от Оливър и от Мари Кьониг от Вашингтонския университет.
— Не аз, а хората, с които се срещах. Моята работа беше компрометирана. От собствените ми действия.
Брок махна с ръка.
— Вече ви бях простил грешката, когато ви позвъних в апартамента в Инсбрук. Мисля, че мога да ви симпатизирам, защото смятам, че казвате истината.
— Благодаря. — Мич кимна разчувствано.
— Извинявам се, задето тогава запазих инкогнито, но надявам се, че ще ме разберете.
— Разбирам ви.
— Кажете ми какво смятате, че ще се случи — намеси се Дейни. — Вашите колеги ще дадат ли гласност на откритията за мумиите?