— Сигурно — каза Брок. — Но ще го обяснят със заразяване и ще продължават да твърдят, че мумиите не са в родствени връзки. Ще ги кръстят Homo sapiens alpinensis и ще пратят бебето за изследване при други специалисти в Италия.
— Но това е нелепо — заяви Мич.
— Да. И вероятно няма да могат дълго да се прикриват зад подобни теории, но през следващите няколко години ще управляват консерваторите, привържениците на твърдата линия. Те ще придават на информацията този вид, който им е изгоден, ще търсят за подкрепа онези, които са готови да ги следват и да не разклащат лодката — като фанатиците, които защитават свитъците от Мъртво море. Искат да си запазят кариерите, без да се разправят с революция, която може да ги катурне от топлите им местенца.
— Невероятно — промърмори Дейни.
— Не, напълно човешко, нали и вие изучавате хората? Давате ли си сметка, че женската е пострадала по същия начин — от някой, който не е искал тя да роди детето си?
— Все още не го знаем със сигурност — рече Мич.
— Аз го зная — заяви Брок. — Пазя резервите си от вяра, дори само за да имам сили и енергия да се изправя срещу фанатиците. Не е ли достатъчно доказателство това, че и вие като мен сънувате картини от отминалото време?
Мич бавно кимна.
— Може би това е първородният грях на нашия вид — че неандерталските ни предци са искали да спрат прогреса, да запазят уникалното си положение… като избият децата от новото поколение. Тези, от които сме произлезли ние. Не правим ли и ние сега същото?
Дейни поклати глава и изхъмка тихо. Мич го погледна с любопитство, после се обърна към Брок.
— Сигурно сте запознат с резултатите от ДНК-експертизата. Разбрах, че не са били публикувани.
Брок сложи куфарчето си на масата и почука с пръст по капака.
— Тук държа всички материали на DVD, имам графики, таблици, резултати от различни лаборатории в целия свят. Двамата с Оливър; ще ги пуснем в мрежата, нека всички знаят за какво става въпрос.
— Това, което искаме, е да станат достояние на максимално широк кръг — намеси се Мъртън. — Разполагаме с неопровержими доказателства, че еволюцията чука на вратата ни.
Мич замислено прехапа устни.
— Разговаряхте ли с Кристофър Дикън?
— Той заяви, че не може да ни помогне — отвърна Мъртън.
Това разтърси Мич.
— Последния път, когато се срещнах с него, ми изглеждаше ентусиазиран, дори запален.
— Сега е на друго мнение — рече Мъртън. — Мисля, че трябва да вземем в отбора доктор Ланг. Бих могъл да убедя и някои хора от Вашингтонския университет — доктор Кьониг и доктор Пакър, плюс още един-двама еволюционни биолози.
Дейни кимна ентусиазирано.
Мъртън се обърна към Мич.
— По вида ти съдя, че не одобряваш.
— Ситуацията е различна. Не можем да се държим, сякаш сме колеги, разглеждащи подлежащ на дебат проблем.
— Смятах те за човек, който не си поплюва — каза Мъртън.
— Грешиш. Обичам да пипам внимателно и да действам по правилата. Животът не си поплюва.
Дейни се ухили.
— Добре казано. Аз пък ще се радвам да намеря нови приятели, които да въведа в тесния си семеен кръг.
За миг Мъртън и Мич се спогледаха учудено.
— Интересна идея — отбеляза Мъртън, повдигнал лекичко вежди.
— Ако ще се опитваме да предизвикаме буря в замъка, току-виж завършим с повече затворени, отколкото отворени врати — заяви Брок.
— Мич — продължи Мъртън, — кажи ни как според теб да го направим по правилата?
— Трябва да сформираме група от експерти — заговори Мич, внезапно възпламенен от идеята. — Пакър и Мария Кьониг са чудесно начало. Те ще доведат свои колеги — генетици и молекулярни биолози от Вашингтонския университет, НЗИ, други университети и изследователски центрове. Оливър, вероятно не по-зле от мен разбираш за какви хора говоря.
— За най-прогресивните сред еволюционните биолози — кимна Мъртън.
— За съжаление аз познавам само консерватори — оплака се Брок. — В Инсбрук си пиех кафето с неподходящи хора.
— Необходима ни е научна фондация — продължи Мич. — Кворум от уважавани учени.
— Това ще отнеме седмици, дори месеци — рече Мъртън. — Всеки иска да си пази местенцето.
— Ами ако се насочим към частния изследователски център? — подхвърли Дейни.
— Там вече вие може да сте ни от помощ — каза Мъртън. — Разполагате с възможности да организирате първокласна конференция, а точно това ни е нужно сега. Да се противопоставим на диктата на Работната група.