— Колко може да струва това? — попита Дейни. — Стотици хиляди, милиони?
— По-скоро първото — отвърна захилено Мъртън.
Дейни ги погледна разтревожено.
— Все пак за толкова много пари ще трябва да попитам мама.
59.
Националният здравен институт, Бетезда
— Аз я пуснах — призна доктор Липтън. Седеше зад бюрото си. — Пуснах ги всичките. Шефът на клиничния център каза, че разполагаме с достатъчна информация и можем вече да прекратим изследванията.
— И просто… ги остави да си идат вкъщи? — попита изумено Кайе.
Липтън кимна.
— Кайе, разбери ме, бяхме престъпили всички човешки норми.
— Ами ако им е нужна помощ?
Липтън сведе поглед към бюрото.
— Предупредихме ги, че новородените ще имат тежки малформации и че едва ли ще оцелеят. Насочихме ги към съответните областни центрове. Ще поемем всички техни разноски, дори да има усложнения. Особено ако има усложнения.
— Те вземат ли РУ-486?
— По свой избор.
— Това не е разумно, Денис.
— Зная. Шест от жените настояха да го вземат. Искат да направят аборт. В този момент не можем да продължим.
— Ти каза ли им…
— Кайе, инструкциите ни са съвсем недвусмислени. Съществува ли и най-малка опасност плодът да увреди майката, предприемаме мерки за прекъсване на бременността. Аз подкрепям правото им на избор.
— Разбира се, Денис, но… — Кайе огледа кабинета, подредените по стелажите стъкленици с ембриони в различен стадий на развитие. — Не мога да повярвам.
— Огюстин ни помоли да спрем даването на РУ-486, докато не бъде изградено ясно становище по въпроса. Но нашият шеф каза, че ще поеме отговорността.
— Кои поискаха да вземат лекарството?
— Луела Хамилтън — отвърна Липтън. — Снабдихме я и тя обеща да ходи редовно на прегледи.
— Значи е свършено, така ли?
— Поне що се отнася до нас. Нямахме друг избор. Каквото и да правим, изложени сме на атаки. В такъв момент най-важни са пациентите. Всъщност днес получихме нови разпоредби от секретаря по здравни въпроси. Никакви препоръки и съвети за аборт, никакво разпространение на РУ-486. Измъкваме се сухи от водата.
— Нямам телефона и домашния адрес на Луела Хамилтън — каза Кайе.
— От мен няма да го получиш. Тя има право на спокойствие. — Липтън я погледна. — Кайе, не преминавай границата.
— Мисля, че всеки момент ще ме прокудят отвъд нея. Благодаря ти, Денис.
60.
Ню Йорк
Мич се качи на влака за Олбъни и веднага бе посрещнат от миризмата на човешки тела, напечени от слънцето дрехи, дезинфектант и нагорещена пластмаса. Имаше чувството, че току-що е избягал от земята на приказките. Ентусиазмът на Дейни да приеме „новия член на семейството“ едновременно го забавляваше и плашеше.
Човешката раса бе напреднала толкова много, особено в науки като биологията, че тази нова и неочаквана форма на възпроизвеждане, на създаване нов вариант на вида, можеше да бъде потушена в самия зародиш, или контролирана и насочвана, като че ли ставаше въпрос за някаква научна игра.
Той се загледа през прозореца към малките градчета, младите гори, по-големите селища с мрачни складове и почернели, бълващи продукция заводи.
61.
Централата на „Америкол“, Балтимор
Кайе взе документите, които бе поръчала по Медлайн, общо двайсет копия на различни публикации, всичките грижливо опаковани. Докато се качваше на асансьора, погледна първия и поклати глава.
На десетия етаж бе оборудван втори пропускателен пост и тя изгуби няколко минути, докато премине през него. Преровиха й багажа, провериха я с метален детектор за оръжие и накрая шефът на охраната поиска някой отвътре да потвърди за нея. Дойде Дикън, каза, че я познава, и тя влезе в заседателната зала с петнайсетина минути закъснение.
— Закъсняваш — прошепна й Дикън.
— Ужасно движение. Чу ли, че са преустановили специалното изследване?
Дикън кимна.
— Всички подскачат като пощурели и гледат да избегнат отговорност. Никой не иска да го сдъвчат.
Вицепрезидентът бе седнал начело на масата, до него бе научният съветник. В помещението имаше четирима агенти на Сикрет Сървиз. Разнасяха се разхладителни питиета; вицепрезидентът пиеше пепси.