Джаксън завъртя очи към тавана.
— Тук имам обаче предварителния доклад за доказателствата, събрани от доктор Дикън в Турция и Грузия…
Кайе говори двайсет минути, като наблегна на някои частни въпроси, между които работата й върху преносимите елементи и ЧЕРВ-ДЛЗ. Спря се и на успешното търсене на различни версии на големия протеинов комплекс в същия ден, когато бе чула от Джаксън за мутациите на АЧЕРВ.
— Сигурна съм, че АЧЕРВ-X е резервен, или алтернативен отговор на провала на първоначалната латерална трансмисия за създаване на жизнеспособно поколение. Второстадийните бременности, индуцирани от АЧЕРВ-X, няма да бъдат податливи на херпесни или други вирусни инфекции. Те ще създадат здраво и жизнеспособно поколение. Не разполагам с преки доказателства за това — все още такива деца не са се родили. Съмнявам се обаче, че ще трябва да чакаме дълго. По-скоро е време да се приготвим.
Остана изненадана от спокойния си тон, но може би вече бе дошъл моментът да забрави всичките си страхове. Огюстин я наблюдаваше внимателно, с нещо като възхищение, и накрая я дари с мимолетна усмивка.
— Благодаря ви, доктор Ланг — каза Филипс. — Въпроси?
Франк Шоубек вдигна ръка.
— Доктор Дикън подкрепя ли становището ви?
Дикън се изправи.
— Подкрепях го в началото. Наскорошните открития ме накараха да разбера, че не съм бил прав.
— Какви открития? — обади се Джаксън. Огюстин го заплаши с пръст, но остави въпроса.
— Смятам, че АЧЕРВ мутира така, както мутират всички болестотворни организми. Нищо не може да ме убеди, че не се държи като човешки патоген.
— Не е ли истина, госпожо Ланг, че по-ранните и предполагаемо незаразни форми на ЧЕРВ са били свързани с някои видове тумори? — попита Шоубек.
— Така е. Но те се проявяват също така и в незаразна форма в множество тъкани, включително плацентата. Едва сега имаме възможност да разберем колко много и различни роли може да играе този ендогенен ретровирус.
— Но не знаем какво търси в нашия геном, в тъканите ни, нали, доктор Ланг? — попита Огюстин.
— До този момент не съществува теория, обясняваща неговото присъствие.
— А що се отнася до болестотворното му действие?
— Множество вещества в нашия организъм имат както положителна, така и вредна, роля, включително могат да предизвикват болести — отвърна Кайе. — Онкогените например, иначе необходими гени, които при определени обстоятелства довеждат до рак.
Джаксън вдигна ръка.
— Бих искал да спра този спор с един поглед от еволюционна гледна точка. Макар да не съм еволюционен биолог — добави той — и никога да не съм твърдял това по телевизията…
В залата се разнесе кикот, но Шоубек и вицепрезидентът останаха сериозни.
— … мисля, че съм получил необходимите знания по въпроса още в университета. Общоприето становище е, че еволюционният процес се развива чрез случайни мутации вътре в генома. Тези мутации променят природата на протеините или на други компоненти, изразявани от нашата ДНК, и обикновено са пагубни, понеже довеждат организма до болест или смърт. Но с течение на времето и при променящите се условия мутациите могат да създадат нови форми, носители на позитивни изменения. Прав ли съм, доктор Ланг?
— Такова е общоприетото становище — съгласи се тя.
— Но сега вие твърдите, че някакъв все още неоткрит механизъм вътре в генома поема контрола над нашата еволюция, усещайки по някакъв начин накъде трябва да се развиват промените. Така ли?
— В известен смисъл — съгласи се тя. — Вярвам, че нашият геном е доста по-умен, отколкото сме ние. Необходими са ни били десет хиляди години, за да стигнем до някакво научно разбиране на живота. Земните видове се развиват и еволюират, като се конкурират помежду си, милиони години. Те са се научили да оцеляват при условия, които не можем дори да си представим. Дори най-консервативно настроените биолози знаят, че различните видове бактерии могат да си сътрудничат и да се учат една от друга, а напоследък стигнахме до извода, че подобен механизъм съществува при метазоните, растенията и животните, когато изпълняват отредените им роли в екосистемата. Земните видове са се научили да предугаждат промените в климата и да отговарят по съответния начин, да вземат необходимата преднина и аз смятам, че в нашия случай геномът реагира на социалните промени и на стреса, който те пораждат.