Джаксън се престори, че обмисля тази идея, после попита:
— Ако бяхте преподавател и някой от студентите ви бе изразил подобна теория, щяхте ли да го подкрепите?
— Не — отвърна Кайе.
— Защо не?
— Това не е широко разпространена гледна точка. Еволюцията е една от полузатворените глави на биологията и само смели изследователи дръзват да оспорят постулатите на модерния дарвинов синтезис. Това не е по силите на студент.
— Значи Чарлз Дарвин греши, а вие сте права?
Кайе се обърна към Огюстин.
— Доктор Джаксън сам ли провежда този разпит?
Огюстин пристъпи напред.
— Имате възможност да отговорите на опонентите си, доктор Ланг.
Кайе се извърна и погледна с присвити очи Джаксън.
— Аз не предизвиквам Чарлз Дарвин, защото изпитвам безкрайно уважение към него. Дарвин щеше да препоръча да не вграждаме идеите си в камък, преди да сме разбрали принципите. Аз дори не отхвърлям много от принципите на модерния синтезис — ясно е, че създаденото от генома трябва да премине изпитания, за да докаже, че може да оцелее. Мутацията е източник на неочаквани и понякога полезни нововъведения. Но за да обясним какво става в природата, са ни нужни по-сериозни познания. Модерният синтез е създаден в период, когато едва сме започвали да разбираме ролята на ДНК и да полагаме основите на съвременната генетика. Дарвин щеше да е очарован от познанията, които имаме днес за плазмидите и обмяната на свободна ДНК, за грешните връзки вътре в генома, за преобразуването и предаването на скрити вируси, за маркерите и генетичната структура, за всички тези генни феномени, много от които все още не са намерили своето обяснение, нито мястото си в модерния синтез.
— Има ли уважаващ себе си учен, който да подкрепи становището, че геномът е „самоосъзнаващ се ум“, способен да оценява околната среда и да влияе върху насоката на собствената си еволюция?
Кайе въздъхна.
— Ще ми отнеме няколко часа да коригирам и разширя това становище по начина, по който го формулирахте, но в най-общи линии отговорът е да. Нито един от тях обаче не присъства тук.
— И възгледите им не подлежат на дискутиране?
— Разбира се, че не — отвърна Кайе. — Нищо в науката не е защитено от дискутиране. Помъчете се да избягвате думата „ум“, защото тя има персонални и религиозни оттенъци, които в случая придават погрешен смисъл. Предпочитам термина „система“ — възприемаща и адаптативна система на коопериране и конкуриране между индивидите.
— Вярвате ли, че този ум, или система, може по някакъв начин да е еквивалентна на Бог? — попита Джаксън. Този въпрос я завари неподготвена.
— Не — отвърна Кайе. — Нашите собствени умове функционират като възприемащи и адаптативни системи, но това не ни прави богове.
— Но нашите мозъци създават „умове“, нали?
— В известен смисъл е така.
— Тоест кръгът се затвори — каза Джаксън. — И някакъв Ум — може би с главна буква — действително влияе на еволюцията?
— Ударението отново е поставено на грешно място — отвърна Кайе и едва сега осъзна, че щеше да е по-добре, ако не беше обърнала внимание на въпроса.
— Досега публикували ли сте някаква част или цялата си теория в научни издания?
— Не — отвърна Кайе. — Позволих си да споделя подобни възгледи единствено в статията си за ЧЕРВ-ДЛЗ.
— Много от списанията отказваха да публикуват статиите ви, нали?
— Да.
— Като „Клетка“, например.
— Да.
— „Вирусология“ най-уважаваното издание по специалността ли е?
— Едно от най-сериозните.
Джаксън пропусна това покрай ушите си.
— За съжаление нямах време да прегледам вашите материали. За което моля да ме извините — продължи той и се изправи. — Как мислите, някои от авторите, на които се позовавате в статиите си, биха ли се съгласили да ви подкрепят по въпроса за хода на човешката еволюция?
— Съмнявам се. Нашата специалност е от бързо развиващите се.
— Може би не искате да кажете развиваща се, а изостанала, доктор Ланг?
— Вярно е, че е все още в началния си стадий — не се сдържа Кайе. — Само на подобно ниво бихме могли да си позволим да отхвърляме очевидни доказателства. — Не се сдържа и погледна Дикън. Той й отвърна с нещастен поглед.