Огюстин пристъпи напред и вдигна ръка.
— Така можем да продължим цял ден. Сигурен съм, че ще се получи интересен диспут, но в действителност от нас се иска да определим дали възгледите на доктор Ланг могат да са от полза за целите на Работната група. Задачата ни е да опазваме здравето на обществото, не да обсъждаме научни въпроси.
— Не беше честно, Марк — надигна се на свой ред Мардж Крос. — Кайе, не ти ли прилича на съдебен процес?
Кайе въздъхна, позволи си да се усмихне и накрая кимна.
— Съжалявам, че не разполагаме с повече време — продължи Мардж. — Тук чух ужасно интересни неща, лично аз споделям някои от тези възгледи, но за съжаление сме впримчени от бизнеса и политиката и нямаме време да продължаваме в същата посока.
Огюстин я гледаше с видимо недоволство. Кайе погледна към вицепрезидента. Той озадачено беше свел поглед към папката пред себе си. Очевидно се чувстваше като някой, който е отишъл на конни състезания, но не знае на кой кон да заложи. Просто чакаше дебатът да приключи.
— Разбирам, Мардж — каза Кайе и почувства, че гласът й трепери. — Благодаря ти, задето придаде яснота на нещата. Не виждам друга възможност, освен да напусна Работната група. Тъй като с това ще намаля и цената си за „Америкол“, поднасям ти моята оставка.
След срещата Огюстин дръпна Дикън настрана. Дикън бе опитал да настигне Кайе, но тя бе избързала към асансьора.
— Не стана така, както очаквах — заговори Огюстин. — Не искам Кайе да напуска Работната група, а само да не прави достояние идеите си пред обществото. Божичко, Джаксън ни направи такава лоша услуга…
— Познавам достатъчно добре Кайе Ланг — прекъсна го Дикън. — Сърдита ни е и затова си тръгна и никога вече няма да се върне. Аз съм точно толкова виновен, колкото и Джаксън.
— Но все нещо може да се измисли, нали? — Огюстин го стисна за ръката.
— Нищо, Марк. Край. И не ме карай да опитвам.
Към тях се приближи Шоубек.
— Довечера ще има нов поход към Вашингтон. Женски организации, черни, испаноезични. В момента евакуират Капитолия и Белия дом.
— И таз добра — въздъхна Марк. — Какво ще правят след това — ще разпуснат правителството?
— Президентът даде съгласие да се използват по-твърди мерки. Армията плюс Националната гвардия. Предполагам, че кметът ще обяви извънредно положение. Тази вечер вицепрезидентът отлита за Лос Анджелис. Господа, ние също трябва да се преместим оттук.
Дикън чу, че Кайе спори с охраната си, и изтича към асансьора, но вратите вече се бяха затворили.
Кайе стоеше на приземния етаж, опряла юмруци на кръста си, и викаше с цяло гърло:
— Не желая да ме охраняваш, ясно ли е? Казах ти вече — приключих с тази история!
— Госпожо, разберете, нямам избор — възрази Бенсън. Стоеше приведен над нея като бивол. — Обявена е тревога. Не можете да се върнете в апартамента си, докато не пристигнат още агенти, а това ще стане най-рано след час.
Охраната на сградата заключваше вратите и поставяше барикади. Кайе погледна барикадите и любопитните зад стъклата. Една след друга от тавана се спускаха стоманени бариери.
— Мога ли да се обадя по телефона?
— Не, госпожице Ланг — отвърна Бенсън. — Извинявам се за неприятностите, които ви причинявам, но вината не е моя.
— Да, особено когато казахте на Огюстин кого съм вкарала в моя апартамент!
— Питали са портиера, госпожо, не мен.
— И какво — сега трябва да съм с вас срещу тях, така ли? Искам да съм навън, при обикновените хора!
— Не може. Представете си какво ще стане, ако ви познаят.
— Карл, за Бога, аз подадох оставка!
Агентът разпери ръце и не каза нищо.
— Значи трябва да остана тук?
— Ще бъдете в залата с останалите учени.
С Джаксън? — Кайе прехапа устни, после вдигна очи към тавана и прихна.
62.
Нюйоркският държавен университет, Олбъни
Мич гледаше през прозореца на таксито студентите, които вървяха по шосето. От сградите непрестанно излизаха дълги върволици, които се вливаха в нижещата се пред тях тълпа. Този път участниците не носеха плакати и лозунги. Вместо това всички държаха вдигнати левите си ръце, с разтворени пръсти и извърнати напред длани.