— Наистина съм откачила!
Извади от хладилника шише студена вода и викна:
— Писна ми от лукс и пазачи! Писна ми да съм чужда собственост.
И като го каза, се сети, че трябва да предупреди Бенсън, че Мич ще дойде.
64.
Атланта
Дикън крачеше към своя кабинет в Първи корпус на Клифтън Роуд 1600. Докато вървеше, преглеждаше пакета с нови материали — специален федерален пропуск, току-що отпечатани инструкции за новите мерки за безопасност, уговорени през следващата седмица срещи.
Не можеше да повярва, че се е стигнало дотук. Патрули на Националната гвардия обхождаха района и макар пред Центъра да нямаше големи стълпотворения, на всеки десет минути получаваха телефонни заплахи.
Той отвори вратата на кабинета, спря за момент и огледа прохладната, спокойна обстановка. Дощя му се сега да е в Лагос, в Тегусигалпа, дори в Грузия щеше да е по-спокоен, защото опасностите, които дебнеха там, му бяха познати.
Предпочиташе да си има работа с вируси, отколкото с излезли изпод контрол тълпи.
Остави пакета на масата и чак сега си спомни, че вътре има още нещо важно. Нещо, което бе взел от Огюстин: аутопсионния протокол за първостадийна бременност от Нортсайдската болница. Огюстин работеше върху един толкова засекретен план, че дори Дикън не знаеше нищо за него, но всички файлове, в които ставаше дума за ЧЕРВ и АЧЕРВ, се копираха и за Дикън.
Той намери протокола, после се изправи, спомнил си неочаквано разговора с Джейн Салтър преди месеци, за писъците на маймуните в тези стари сгради.
Затропа с обувка по пода, в ритъма на стара детска песничка: „Вътре буболечки, вън буболечки, пищете маймунки, бягайте, мечки…“
Вече нямаше никакво съмнение. Кристофър Дикън бе като останалите — готов да следва тълпата докрай, само и само да не си подава главата навън.
Взе пакета и излезе.
65.
Балтимор
Кайе метна найлоновия чувал на рамо. Мич сграбчи двата куфара и застана до вратата, подпряна с гумен клин. Вече бяха натоварили три кашона с багаж в колата, паркирана в подземния гараж на блока.
— Казаха ми да поддържам връзка — засмя се Кайе и показа на Мич малкия черен телефон. — Мардж го плаща. Огюстин ме предупреди да не давам никакви интервюта. Това ще мога да го преживея. А при теб как е?
— Устата ми е запечатана.
— С целувки? — подметна тя и го сръга закачливо.
Бенсън ги изпрати до гаража. Докато товареха багажа, ги наблюдаваше недоволно.
— Не ти ли харесва, че избрах свободата? — попита го Кайе, докато затваряше багажника.
— Можете да постъпвате както желаете, госпожо.
— Сигурно не му се нрави компанията ти — намеси се Мич.
— Ако е така — рече Кайе и застана до Бенсън, — значи е мъж с вкус.
Бенсън най-сетне се усмихна.
— Глупаво е да си тръгвате без охрана.
— Сигурно си прав. Благодаря ти за вярната служба. Предай благодарностите ми горе.
— Слушам, госпожо. И успех.
Кайе неочаквано го прегърна.
— И на теб също.
Тя посегна към дръжката на вратата, спря за миг и огледа колата.
— На колко години е това чудо?
— Нямам представа. Десет-петнайсет.
— Знаеш ли какво — ще ти купя чисто нов лендроувър.
— Предпочитам нещо по-скромно.
— Твоя воля. Карай си буика. Ще спим под звездите.
66.
В околностите на Вашингтон
Малкият реактивен „Фалкон“ с опознавателни знаци на ВВС изви плавно на изток. Огюстин отпи от колата и надникна през прозорчето; опитваше се да овладее страха си от летенето. Дикън не знаеше, че го е страх — двамата летяха заедно за първи път.
— Бихме могли да поддържаме становището, че дори второстадийните зародиши да преживеят раждането, те ще бъдат преносители на различни заразни варианти на човешки ендогенни вируси — каза Огюстин.
— А доказателства? — попита невъзмутимо Джейн Салтър. На нея поклащанията на самолета явно не й влияеха.
— Накарах специалисти от Работната група да подберат биопсични резултати от последните две седмици. Известно е, че ЧЕРВ се проявява при най-различни условия, но досега не знаехме, че някои негови части могат да бъдат заразни.
— Все още нямаме никаква представа каква роля изпълняват тези части, ако въобще имат някаква — изсумтя Салтър. Останалите мълчаливо слушаха разговора им.