Выбрать главу

— Едва ли е положителна — отбеляза Огюстин и тупна с длан по облегалката. — ЧЕРВ продължава да синтезира вирусни елементи, които не са заразни. Докато АЧЕРВ кодира пълния инструментариум — всичко, което е необходимо да бъде построен един вирус и той да може да напусне клетката. Разполагам с мнението на шестима учени, включително и Джаксън, че АЧЕРВ е в състояние „да учи“ останалите човешки ендогенни ретровируси как да стават заразни. Те ще са най-активни при индивиди с бързо делящи се клетки, каквито са заразените с АЧЕРВ фетуси. Нищо чудно да се изправим срещу заболявания, които са възникнали преди милион години.

— И които да са безвредни за хората — намеси се Дикън.

— Имаме ли право да рискуваме? — попита го Огюстин.

— Добре, ти какво предлагаш? — подметна Салтър.

— Във Вашингтон вече е въведен полицейски час и всеки момент може да бъде обявено извънредно положение. Забранени са демонстрациите, събиранията на открито… Политиците мразят да ги линчуват. Няма да е още дълго така. Народът е като стадо, достатъчно е да блесне светкавица, за да се разскачат лудите глави.

— Сравнението е обидно, доктор Огюстин.

— На пет хиляди метра височина не мога да измисля нищо по-свястно.

— Ти какво… надяваш се да въведат военно положение, за да можем да регистрираме насила всички бременни и да им приберем децата за изследвания? — попита го насмешливо Дикън.

— Ужасно положение, наистина — призна Огюстин. — Повечето, ако не и всички зародиши сигурно ще умрат. Но ако оцелеят, мисля, че ще се преборим да ни ги предоставят.

— Кой говореше, че не бива да се дразни обществото? — попита Дикън.

— Да знаеш от колко време се напъвам да измисля друго решение — оплака се Огюстин. — Ще се радвам на всяко що-годе приемливо предложение.

— Може би не бива да мътим водата точно сега — каза Салтър.

— Нямам никакво намерение да правя или да говоря нещо особено. Важното е да върви работата.

— По-добре да сме на твърда земя — обади се Дикън.

— Прав си, дявол го взел — съгласи се Огюстин. — Terra firma и колкото по-скоро, толкова по-добре.

67.

Извън Балтимор

Напуснаха града по шосе номер 26 — магистралата бе задръстена от прииждащи демонстранти и полицията просто не беше в състояние да въведе ред.

— Ние сме виновни за това — въздъхна Кайе, докато гледаше нижещата се зад прозореца тълпа.

— Ти не си виновна за нищо — отвърна Мич.

— Виновна съм, че не можах да защитя идеите си.

Когато най-сетне стигнаха Западна Вирджиния, отбиха от пътя и спряха в един горист къмпинг. Наложи се да платят трийсет долара за палатково място. Мич разпъна малката палатка, която бе купил в Австрия още преди да се срещне с Тилде и постави газовия котлон под близкото дърво.

Слънцето бе залязло преди двайсетина минути и небето бе забулено от пухкави облаци. Ставаше все по-хладно. Кайе почувства, че косата й е влажна.

На двайсетина метра от тях имаше друго семейство с палатка; иначе къмпингът бе празен.

Кайе се промуши през тесния отвор в палатката.

— Влизай вътре — извика на Мич, свали си роклята и се пъхна в чувала, който той бе разгънал на пода. Мич приключи с котлона и подаде глава през отвора.

— Божичко, жена! — възкликна той с възхищение.

— Подуши ли ме?

— И още как, госпожо — отвърна той с гласа на агент Бенсън и се мушна до нея. — Малко си го стоплила.

— И аз те подуших — каза тя; но лицето й бе сериозно. Помогна му да си свали ризата, но когато Мич затършува в несесера за презервативи, го спря. — Този път няма нужда. Искам те, но без нищо между нас.

Мич хвана лицето й с две ръце и го целуна.

— Не.

— Защо не?

— Защото си в овулация.

— Откъде знаеш, по дяволите?

— Виждам го по цвета на кожата ти. Мога да го помириша.

— Брей, ти си бил страхотен. А друго какво можеш да помиришеш? — попита тя и се притисна към него.

— Пролетта — отвърна той.

Тя повдигна тялото си нагоре и го обгърна с крака.

— Балерината ми тя — рече Мич; гласът му бе приглушен от страст.

— А ти си заразен — прошепна Кайе.

— Какво?

— Заразен си с АЧЕРВ. Подложих се на тест. Беше позитивен.

— Боже мили, Кайе! Бива те да убиеш настроението на човек. — Той се отдръпна и приседна в ъгъла. — Не знаех, че може да стане толкова бързо.