— Просто Делия не можеше да издържа повече при техните. Реши да иде в Лос Анджелис или Сиатъл. А ние пък тръгнахме с нея.
Джейс кимна.
— Страхотен план, няма що — засмя се Мич.
— Имате ли близки на запад? — попита Кайе.
— Аз имам чичо в Синсинати — обади се Джейс. — Той може да ни помогне.
Делия се облегна на седалката. Все още гледаше да си крие лицето. Морган облиза устни, поколеба се за миг и изтърси:
— Делия беше бременна, но роди мъртво дете. Заради него й има нещо на кожата.
— Съжалявам. — Кайе се обърна и протегна ръка. — Казвам се Кайе. Делия, не е необходимо да се криеш.
Делия завъртя глава.
— Грозно е.
— На мен не ми пречи — отбеляза Морган. Беше се притиснал до вратата, да е максимално далеч от Джейс.
— Момичетата са много чувствителни. Нейното гадже й каза да се разкара.
— Много е грозно — повтори тихо Делия.
— Недей така, миличка — подкани я Кайе. — Докторите не можаха ли да ти помогнат?
— То се появи още преди бебето — обясни Делия.
— Няма нищо — успокои я Кайе, протегна се и я погали по рамото. Мич я следеше в огледалото, учуден от поведението й. Делия постепенно смъкна ръката си. Лицето й бе зачервено и подпухнало, сякаш някой го бе залял с червена боя.
— Приятелят ли ти го направи? — попита Кайе.
— Не — отвърна Делия. — Появи се от само себе си. Всички казаха, че е отвратително.
— Тя има маска — намеси се Джейс. — Беше покрила лицето й няколко седмици, после падна и останаха тия белези.
Мич усети, че го побиват тръпки. Кайе се обърна напред, въздъхна и стисна юмруци, опитвайки се да се овладее.
— Делия и Джейс не ми дават да ги докосвам — оплака се Морган. — Заради чумата, макар да сме приятели. Нали знаете — иродовия грип.
— Не искам да забременея — подметна Джейс. — Гладна съм.
— Ще спрем да ви купим нещо за ядене — обеща Кайе.
— Искате ли да се изкъпете някъде?
— О, страхотно! — възкликна Делия.
— Вие двамата ми изглеждате свестни хора — заговори отново Морган. — Но ще ви кажа нещо. Тия момичета са ми много близки. Не искам да ни водите някъде, където той да ги гледа без дрехи. Нека сме наясно отсега.
— Не се безпокой — каза Кайе. — Ако ми беше син, щях да се гордея с теб, момчето ми.
— Благодаря. — Морган подсмръкна и зарея поглед през прозореца. Мускулите на лицето му потрепваха. — Ще прощавате, ама какво ли не преживяхме. На приятеля й също му излезе маска и той побесня. Джейс каза, че обвинил Делия.
— Така е — потвърди Джейс.
— Той беше бял — обясни Морган. — А Делия е цветнокожа.
— Черна съм — тросна се Делия.
— Той я биеше, след като пометна — обясни Джейс. — Двамата живееха в една ферма. После тя забременя пак. Той заяви, че тя го разболяла и бебето въобще не било от него.
— Второто ми бебе се роди мъртво — додаде Делия с отсъстващо изражение. — Нямаше му половината лице. Джейс и Морган така и не ми го показаха.
— Погребахме го — каза Морган.
— Божичко! — въздъхна Кайе. — Съжалявам.
— Трудно беше — рече Морган. — Но вече свърши.
— Джейс не биваше да ми казва как изглежда — продължи Делия.
— Ако беше Божие чадо — отвърна Джейс, — той щеше да се погрижи по-добре за него.
Мич обърса крайчеца на окото си с ръка и замига често.
— Ходи ли на преглед? — попита Кайе.
— Нищо ми няма — тросна се Делия. — Искам само тия белези да се махнат.
— Дай да ги разгледам, миличка — настоя Кайе.
— Ти доктор ли си? — попита Делия.
— Биолог съм, не съм лекар.
— Учен? — попита заинтригувано Морган.
— Ами да.
Делия се поколеба няколко секунди, после се наведе напред. Кайе я докосна леко по брадичката и я разгледа внимателно. По кожата на лицето й имаше множество демиелинизирани капковидни петънца — най-вече върху бузите, но и симетрично от двете страни на очите, на челото и около устата. Когато завъртя глава, петната потъмняха.
— Като лунички са — обясняваше обнадеждено Делия. — Понякога ми излизат лунички. Сигурно е от бялата ми кръв.
69.
Атен, Охайо
Мич и Морган стояха на прясно боядисаната веранда пред приемния кабинет на доктор Джеймс Джейкъбс.
Морган беше възбуден. Запали последната цигара от пакета и издиша дима, присвил очи, после се доближи до стария клен и се подпря на него.