Выбрать главу

— Точно тук ще е промяната.

Джейкъбс сложи ръце на бюрото.

— Няма да пускам съобщение за Делия. И без това не зная как точно да го формулирам, пък и нищо чудно тя да изчезне, преди да дойде някой от службата. Съмнявам се, че ще намерим и трупа на бебето. Тя е изтощена и със следи на хронично недохранване. Има нужда от почивка. Ще й дам витамини, ще предпиша антибиотик и железни препарати.

— А белезите?

— Знаете ли какво са хроматофори?

— Клетки, които си променят цвета. При някои риби.

— Тези белези също си менят оцветяването. Това не е хормонално предизвикана меланоза.

— Меланофори — тихо каза Кайе.

Джейкъбс кимна.

— Това терминът. Виждали ли сте меланофори при човек?

— Досега не — призна Кайе.

— Аз също. Накъде сте тръгнали, госпожице Ланг?

— Към западното крайбрежие — отвърна тя. После извади портфейла си. — Колко ви дължа?

Джейкъбс я погледна натъжен.

— Това не е частен кабинет, госпожице Ланг. Прегледът е безплатен. Ще ви предпиша лекарствата, а вие ги вземете от аптеката. Купете й храна и намерете свястно място, където да се наспи.

Вратата се отвори. Влязоха Делия и Джейс. Делия беше облечена.

— Има нужда от чисти дрехи и вана — произнесе натъртено Джорджина.

За първи път, откакто се бяха срещнали, на лицето на Делия трепкаше усмивка.

— Погледнах в огледалото — каза тя. — Джейс смята, че белезите не са чак толкова страшни. Докторът смята, че не съм болна и ще си имам нормални дечица.

Кайе стисна ръката на Джейкъбс и каза:

— Много ви благодаря.

Докато ги изпращаше навън, доктор Джейкъбс й каза:

— Човек се учи, докато е жив, госпожо Ланг! Колкото по-бързо, толкова по-добре.

На вратата на малкия мотел се мъдреше надпис „стаи под наем — 50 долара на вечер“. Три от седемте стаи бяха свободни. Кайе нае и трите и даде на Морган неговия ключ. Морган го погледна невярващо, разклати го и си го прибра в джоба.

— Не обичам да съм сам — оплака се той.

— Няма как иначе да се разпределим — отвърна Кайе.

Мич сложи ръка на рамото на момчето и каза:

— Ще остана при теб. — Изгледа Кайе. — Ела да се изкъпеш, после ще гледаме телевизия.

— Искаме да дойдеш в нашата стая — каза Джейс на Кайе. — Така ще ни е по-спокойно.

Стаите бяха доста зле поддържани. Изглежда, в мотела чистотата не беше на особена почит. По покривките на леглата имаше петна, масичките носеха белези от цигари. Джейс и Делия обаче заявиха, че обстановката била „царска“. Делия се настани в оранжевия фотьойл до прозореца, а Джейс се просна на леглото и включи телевизора.

— Имат кабелна — обяви тя учудено. — Ще гледаме филми!

Известно време Мич разговаря през пердето на банята с Морган, който се къпеше. После отвори външната врата и завари Кайе, вдигнала юмруче да потропа.

— Струва ми се, че взехме една стая в повече — каза му тя. — А имаме и наша задача, нали?

Той я прегърна.

— Тези твои инстинкти.

— А твоите инстинкти какво казват? — попита го тя и потърка с нос рамото му.

— Че са деца, изгубени на пътя от седмици. Някой трябва да позвъни на родителите им.

— Може никога да не са имали истински родители. Те са отчаяни, Мич. — Тя го погледна в очите.

— Но са и достатъчно зрели да погребат едно мъртвородено дете и да пътуват сами. Докторът трябваше да се обади на полицията.

— Зная — каза тя. — Зная също така и защо не го направи. Той смята, че още много бебета ще се родят мъртви. Само ние с теб ли храним надежда?

Шумът от душа секна. Вратата на банята се отвори и в стаята нахлу пара.

— Момичетата! — сепна се Кайе, вдигна ръка в имитация на знака, който си показваха демонстрантите в Олбъни, и Мич за пръв път осъзна смисъла му: вяра и съзнателно подчинение на живота, вяра в безкрайната мъдрост на човешкия геном. Никакви подозрения за надвиснала над човечеството заплаха, нито невежи опити да се използват възможностите на науката, за да се блокират реките от ДНК, които текат през поколенията.

Вяра в Живота.

Морган бързо се обличаше.

— Джейс и Делия вече нямат нужда от мен — заяви той, докато навличаше разръфания пуловер. — Не искам да съм им в тежест. Ще си вървя. Много благодаря за всичко, но…

— Млъквай и слушай какво ще ти кажа — спря го Мич. — Тук командва Кайе. Тя смята, че трябва да бъдеш с нас, и така ще стане.