Морган премигна учудено, после приседна на леглото. Пружините изскърцаха изнемощяло.
— Според мен това е краят на света — обяви той. — Този път здравата ядосахме Господа.
— Не се хващай за гръмки фрази — рече Мич. — Струва ми се, че това се е случвало и преди.
Излегната, на леглото, Джейс включи телевизора и се загледа в програмата, докато Делия се наслаждаваше на ваната и си тананикаше тихичко песнички от детски филмчета. Кайе седеше във фотьойла. След известно време Джейс задряма и тя взе дистанционното и превключи на новините.
Имаше няколко кратки репортажа из шоубизнеса, после коментари за предстоящите избори за конгреса, накрая интервю с Бил Козби3 за рекламните му клипове, посветени на Центъра за контрол на болестите и Работната група. Кайе увеличи звука.
— С Дейвид Сачър, предишния министър на здравеопазването, бяхме приятелчета — разказваше Козби. — Още навремето ме викаха да ми обясняват каква важна работа вършат и че бих могъл да им помагам.
— Взели са ви в доста елитна група — отбеляза интервюиращият. — Дъстин Хофман и Майкъл Крайтън. Да видим един от материалите ви.
Кайе се наклони напред. Показа се Козби, на черен фон, със загрижено изражение.
— Моите приятели от Центъра за контрол на болестите и много други изследователи от целия свят работят ден и нощ, за да открият решение на проблема, пред който сме се изправили. Иродовият грип. АЧЕРВ. Ден и нощ. Повярвайте ми, тези хора са истински загрижени, вашата болка е и тяхна болка. Никой не иска от вас да сте търпеливи. Трябва да сме мъдри, за да надживеем кризата…
Интервюиращият отмести поглед от големия екран.
— А сега да видим посланието на Дъстин Хофман.
Хофман стоеше пред бял екран, пъхнал ръце в джобовете на светлите си панталони. Усмихваше се дружелюбно и малко унесено.
— Аз съм Дъстин Хофман. Сигурно си спомняте, че играх учен, борещ се със смъртоносна зараза в „Епидемията“. Наскоро разговарях със специалистите от Центъра за контрол и профилактика на болестите, които се трудят денонощно, за да надвият заплахата на АЧЕРВ и да спасят децата ни от смърт.
Интервюиращият прекъсна клипа.
— Всъщност какво по-различно от миналата година правят учените? Кое е новото в усилията им?
Козби направи кисела физиономия.
— Аз просто искам да помогна в този тежък момент. Учените и лекарите са единствената ни надежда. Не бива просто да излизаме на улицата, да крещим и да палим всичко, което ни попадне. В този труден момент трябва да сме заедно, да сме единни, да не се поддаваме на паника и бунтарство.
Делия се показа на вратата на банята. Беше увила главата си с кърпа. Загледа се в телевизора.
— Никакъв смисъл няма — каза тя уморено. — Детето ми вече умря.
Когато се върна от автомата за кока-кола в дъното на коридора, Мич откри, че Морган нервно обикаля около леглото и кърши обезпокоено ръце.
— Не мога да спра да мисля — оплака се Морган. Мич му подаде колата и той я погледна изненадано, после дръпна пръстена и я отвори. — Знаеш ли какво направиха те, какво направи Джейс, когато й трябваха пари?
— Не зная, Морган.
— Беше направо отвратително! Намери някакъв тип и му духа! И двете го направиха. А после и аз ядох с тия пари. Не ми даваха да ги докосвам, да ги прегръщам, а ходеха да го правят за пари, ходеха при онези мръсни типове. Как може да са толкова тъпи!
— Животът на улицата не е лесен — каза Мич. — Когато човек гладува…
— Тръгнах с тях, защото моят старец не го бива за нищо, а се скапва от работа. Те имаха нужда от мен, на него какво да му помогна? Но сега искам да се върна. Нищо повече не мога да направя за тях.
— Разбирам — отвърна Мич. — Но не вземай прибързани решения. По-късно ще го обмислим.
— Всичко е толкова гадно! — проплака Морган.
Плачът му се чуваше и в съседната стая. Джейс седна в леглото и разтърка очи.
— Онзи пак почна — промърмори тя.
Делия си бършеше косата с кърпа.
— Понякога губи равновесие — каза спокойно тя.
— Можете ли да ни откарате до Синсинати? — попита Джейс. — Там имам чичо. Като стигнем, ще пратим Морган обратно.
— Понякога Морган е голям детишор — заяви Делия.
Кайе ги гледаше със смесени чувства: състрадание и гняв.
Малко по-късно двамата с Мич се срещнаха отвън. Мич посочи с палец през рамо към стаята.