— Морган пак влезе да се къпе. За втори път. Каза, че се чувствал измърсен. Момичетата здравата са го наплашили.
— А той какво е очаквал?
— Нямам представа.
— Да го поканят в леглото?
— Не зная. Може би просто е искал да се отнасят към него с уважение.
— Само че едва ли знаят как. — Кайе поклати глава. — Знаеш ли, помолиха ме да ги оставим в Синсинати.
— Морган иска да го откараме до автогарата. Каза, че му писнало.
— Майката природа не е много грижовна, а?
— Майката природа винаги е била мащеха.
— Толкова за „Росинант“ и обиколката на Америка — произнесе натъжено Кайе.
— Мъчно ти е, че не си в Работната група, нали?
— Не зная — простена тя. — Не е толкова лесно да си тръгнеш и да забравиш всичко. Искам да науча още. Но от кого — от Кристофър, от някой в Работната група? За тях вече съм чужда.
— Винаги има начин да останеш в играта, пък макар и с променени правила.
— Твоят богат приятел в Ню Йорк?
— Дейни. И Оливър Мъртън.
— Не отиваме ли в Сиатъл?
— Да. Но смятам да се обадя на Мъртън и да проверя дали предложението ти няма да го заинтригува.
— Все още искам да си родим бебе — каза Кайе. Беше се просълзила.
Душът спря. Чуха Морган да излиза — мърмореше недоволно.
— Странна работа — каза Мич. — В началото идеята ти ми се стори налудничава. А сега вече и аз го искам… да си имаме детенце. — Той въздъхна, погледна Кайе в очите и добави: — Когато човек влиза в гората, хубаво е да носи карта.
Морган застана на прага.
— Готов съм. Искам да си вървя у дома.
Кайе се обърна и го изгледа. Хлапето изглеждаше остаряло с хиляда години.
— Ще те откарам на автогарата — каза Мич.
70.
Националният здравен институт, Бетезда
Доктор Таня Бао, директорката на Националния институт за детско здраве и човешко развитие, посрещна Дикън пред входа на централната сграда и го покани да влезе. Дребничка, елегантно облечена, със спокойно лице, по което не можеше да се съди за възрастта й, с тъничък нос и засмени устни, Бао би могла да е към четирийсетгодишна, но всъщност беше на шейсет и три. Вървеше забързано.
— Някога Националният институт беше отворен за всички — каза тя. — А сега сме заобиколени от въоръжени до зъби войници, които следят всяка наша стъпка.
Дикън повдигна рамене да покаже, че нещата са излезли извън контрол.
— Дойдох тук, за да слушам — каза той. — От мен се иска да запозная с мнението ви доктор Огюстин, но не мога да гарантирам неговото съгласие.
— Кристофър, какво е станало? — попита Бао. — Защо се инатят толкова? Слепи ли са за очевидното?
— Ти си много по-опитен чиновник от мен — отвърна Дикън. — Зная само това, което виждам и което казват по новините. А това, което виждам, е непоносимият натиск от двете страни. Групите за създаване на ваксина досега удрят на камък. Марк е готов на всичко, независимо от общественото мнение. Той иска да съсредоточим всичките си усилия в борбата срещу нещо, което според него е само особено заразна болест. За момента единственият рационален избор е абортът.
— Което според него… — повтори озадачено Бао. — А според теб коя е истината?
Вече беше лято, топло и влажно, добре познато, дори приятно за Дикън, защото му припомняше Африка, а той предпочиташе да е там, отколкото да се занимава с тази каша. Пъхнаха се под обезопасителните жълти ленти и се озоваха в Десети корпус.
Преди около два месеца в живота на Дикън настъпи неочакван и неприятен обрат. Осъзнаването, че някаква скрита досега част от него е в състояние да въздейства върху научната му преценка, да го държи в постоянно потиснато настроение, което не му бе присъщо, започна да го разяжда отвътре като червей. По някакъв начин той успя да съхрани външно спокойствие и да продължи да изпълнява задълженията си в Работната група, но знаеше, че няма да издържи още дълго.
— Аз вярвам в работата — каза той високо, сякаш отговаряше на някакъв вътрешен диалог.
Оттеглянето от Кайе Ланг, отказът да й окаже поддръжка в момент, когато бе изложена на атаките на останалите, начело с Джаксън, сега му се струваха непростима и неразбираема грешка. С всеки ден съжаляваше все повече за постъпката си, за това колко лесно бе допуснал да бъде прекъсната връзката между тях.
Качиха се на асансьора за седмия етаж, свиха наляво и се озоваха пред неголяма зала за срещи и съвещания по средата на дълъг, боядисан в бежово и розово коридор.