— Тоест всички останали грешат?
— След няколко години вече ще мислят другояче.
— Тя луда ли е, или фанатичка?
Мич се намръщи.
— По-полека, тате.
Сам вдигна ръце във въздуха.
— Мич, за Бога, летях до Австрия, за първи път видях Европа и то без майка ти и всичко това за какво — за да прибера сина си от болницата, след като той… Добре де, това вече го обсъдихме. Но защо, кажи ми, защо трябва да поемате такъв ужасен риск?
— Тя все още не е на себе си след смъртта на първия й съпруг. Мисля, че я обичам, тате, повече от всичко. И й вярвам. Нещо вътре в мен ми подсказва, че тя е права. Няма да я изоставя.
— Ами ако все пак грешите?
— Знаем добре какви са последствията. Ще живеем с тях. Но ние не грешим, тате. Не и този път.
— Чета всичко, което ми попадне — обясняваше Аби Рейфълсън. — Ужасна история. Тези вируси…
Следобедното слънце проникваше през прозореца на кухнята и очертаваше светъл трапец върху дъсчения под. Миришеше на кафе — на прекалено много кафе, помисли си Кайе, чиито нерви бяха изопнати.
Дори на шейсет майката на Мич продължаваше да е хубава жена, с властни маниери, поддържани от високите й скули, дълбоките сини очи и безупречно оформените вежди.
— Точно тези вируси живеят в нас от доста време — каза с привидно спокойствие Кайе и вдигна една снимка на Мич — на пет години, караше тротинетка. Имаше същото изражение, както сега, когато караше кола или четеше вестник.
— Колко отдавна? — попита Аби.
— Може би десетки милиони години. — Кайе взе друга снимка от купчината върху масичката за кафе. На нея Сам и Мич товареха дърва в каросерията на камионче. Мич бе десет-дванайсет годишен.
— И какво въобще търсят там? Не мога да разбера.
— Вероятно са ни заразили чрез нашите гамети, яйцеклетките, или сперматозоидите. След това са останали. Мутирали са, или нещо ги е дезактивирало… или ние сме ги принудили да работят за нас. Открили сме начин да ни бъдат полезни. — Кайе вдигна поглед от снимката.
— Сперматозоиди или яйцеклетки? — Аби я погледна стреснато.
— Оварии, тестиси — поясни Кайе и неволно сведе поглед.
— Какво ги е накарало да излязат отново на бял свят?
— Нещо в ежедневния ни живот — рече Кайе. — Може би стресът.
Аби помисли върху думите й няколко секунди.
— Навремето завърших колеж. Учих биохимия. Мич казвал ли ти е?
Кайе кимна.
— Не станах учен. Натъпках си главата колкото да подложа на съмнение религиозното си образование. Не зная какво щеше да каже майка ми, ако й бях разказала за вируси в нашите полови клетки. — Аби се усмихна и Кайе поклати глава. — Сигурно щеше да каже, че са първородният грях.
Кайе не знаеше какво да каже.
— Онези масови гробове в Русия — продължи тихо Аби. — Сигурно майките са имали съседи, които са решили, че са свидетели на първородния грях.
— Не вярвам да е това — отвърна Кайе.
— О, аз също не го вярвам. Винаги съм малко притеснена и объркана, когато трябва да се говори за секс. Сам е добър мъж, единственият, към когото съм изпитвала страст, макар и не единственият, когото съм канила в леглото си. Но това са грешки на младостта. Никога не съм разговаряла за секс с Мич. Или за любовта. Изглежда, той се справя достатъчно добре, нали ми е хубавец и умник. — Тя положи ръка върху ръката на Кайе. — Казвал ли ти е, че майка му е побъркана горделива старица? — Очите й бяха тъжни и Кайе внезапно я стисна за ръката и й се усмихна съчувстващо.
— Каза ми, че си чудесна майка — рече тя — и че ще ме въртиш на шиш, защото ти е единственият син.
Аби се засмя и смехът й поразведри натрупаното в стаята напрежение.
— На мен пък ми каза, че си по-умна и упорита от всяка жена, с която си е имал работа. И че по-добре да те харесам, инак няма да ми проговори повече.
Кайе я погледна изумено.
— Не може да го е казал!
— Каза го — кимна засмяно Аби. — Мъжете в нашето семейство не си подбират думите. Обещах му да направя всичко, зависещо от мен, за да се разбирам с теб.
— Божичко! — засмя се невярващо Кайе.
— Точно така — кимна Аби. — Беше много настойчив. Но той ме познава. И знае, че аз също не обичам да си подбирам думите. След всички тези масови прояви на първородния грях започвам да си мисля, че светът ще се промени, и то съвсем скоро. Много от нещата, които правят мъжете и жените, ще претърпят промяна. Ти как смяташ?