— Какво става? — изненадано възкликна Кайе.
Напевът се усилваше. Трима от полицаите, които претичаха покрай Кайе и Мич, бяха с празни ръце, но следващият бе извадил палката. Запроправяха си грубо път през най-външния кръг.
Жените ги посрещнаха с ядни викове. Две се нахвърлиха върху един от полицаите с обидни думи, каквито Кайе не очакваше да чуе. Полицаят започна да ги налага с палката. Чуваше се отвратително плющене.
Кайе понечи да се затича нагоре, но Мич я хвана за ръката.
Пристигнаха още полицаи, размахваха палки. Напевите утихнаха. Тълпата сякаш изгуби спойващата я сила. На групи от по няколко жените започнаха да се спускат надолу, едни плачеха, други крещяха възбудено с високи, пискливи гласове.
На хълма се изкатери полицейски фургон. От него слязоха две полицайки. Няколко полицаи измъкнаха от тълпата млад мъж и го задърпаха към фургона. По лицето на мъжа се стичаше кръв. Една от полицайките викаше по радиостанцията да пратят линейка. Беше само на няколко крачки от Мич и Кайе. Лицето и бе побеляло от гняв.
— Дявол да ви вземе! — кресна на зяпачите. — Защо не ги спряхте?
Мич и Кайе не знаеха какво да отговорят.
Младият мъж с черни дрехи се препъваше, увиснал между двамата полицаи. Лицето му бе изкривено от болка и бяло като облаците, които продължаваха да се плъзгат невъзмутимо по небето.
73.
Сиатъл
Моторът на буика ревеше.
— Съжалявам, че трябваше да присъствам на това — рече Кайе.
— Не биваше да те водя там — каза Мич.
— Какво става в тази страна? Всички ли са полудели? Това вече беше прекалено.
— Връщаме се към старите дни.
— Напомня ми за Грузия. — Кайе притисна брадичката си с юмруче.
— Не обичам, когато жените обвиняват мъжете.
— Никого не обвинявам. Това е естествена реакция.
Мич я погледна сърдито. За първи път го виждаше сърдит. Пое си дъх. Чувстваше се едновременно виновна и натъжена. Извърна глава и се загледа през прозореца.
— Дай да забравим всичко това — каза Мич. — Нали уж дойдохме да си починем?
Докато Мич внасяше багажа, Кайе стоеше до прозореца и гледаше към улицата.
— Ергенска квартира — подметна той. — Не обръщай внимание. Разхвърляно е.
— На мен ми харесва — отвърна Кайе и прокара пръсти по перваза на прозореца. Отдавна не беше проветрявано и въздухът бе застоял, но не миришеше неприятно.
— От тази страна вони на изгорял бензин от улицата — продължи да се оправдава Мич. — От спалнята гледката е по-приятна. Там е и по-чисто.
Кайе очакваше, че апартаментът на Мич ще й се стори романтичен, че ще й помогне да научи повече неща за него. Но всичко бе подредено и прибрано, сякаш тук живееше съвсем друг човек. Тя разгледа книгите в библиотеката: наръчници по антропология и археология, няколко тънки книжки с биологична тематика, папки с научни списания и фотокопия. Никакви романи.
— Тайландският ресторант долу е доста добър — обясняваше Мич, докато отваряше кашоните.
— Не съм гладна. Тук ли работиш?
— Обикновено. Ти ще си моето вдъхновение.
— Благодаря.
— Искаш ли нещо за пиене? В хладилника има бира…
— „Будвайзер“?
Мич се ухили.
— Ще пийна една — каза Кайе. Той й кимна към хладилника. Тя излезе, а Мич се наведе да включи телевизора. Разнесе се равният глас на диктора:
— … при взрива е пострадал секретарят…
— Кайе! — извика Мич.
Тя отвори вратата на кухнята.
— Президентът… — възкликна той изплашено. — Защо?
Кайе влезе в хола и се втренчи в телевизора.
— … до момента има седем убити, между които губернаторите на Флорида, Мисисипи и Алабама, президентът, един агент на Сикрет Сървис и още две неидентифицирани тела. Сред оцелелите са губернаторите на Ню Мексико и Аризона, директорът на Работната група върху проблема с „иродовия грип“ Марк Огюстин и Франк Шоубек от Националния здравен институт. Вицепрезидентът не е бил по това време в Белия дом…
— А Кристофър? — попита Кайе.
— … все още не разполагаме с обяснение за това как е била вкарана бомбата в Белия дом. В момента Франк Сесно е пред Белия дом…
Кайе се притисна към Мич. Очите й бяха пълни със сълзи. Той я прегърна.
— А аз дори не гласувах за него! — прошепна той. И почувства, че Кайе се отпуска в прегръдката му. Притисна я още по-силно, после я вдигна и я отнесе на леглото. Беше припаднала. Тя завъртя глава като в просъница, после преглътна мъчително и отвори очи. Устата й беше пресъхнала. Опита се да го целуне, но нямаше сили.