Дикън се закашля, овладя спазъма, но лицето му остана изкривено.
— Какво всъщност искате… лагери за принудително лечение? Концентрационни родилни домове?
— До края на годината по наши преценки само в Щатите ще се родят около две хиляди заразени с АЧЕРВ деца. Президентът вече подписа указ, който ни разрешава да ги отнемаме принудително. В момента разработваме гражданския аспект на постановлението. Един Господ знае как ще постъпят в Европейския съюз. В Азия се оказаха много практични — аборт и карантина. Ще ми се и тук да бяхме толкова дръзки.
— Марк, и това ако е решение на здравен проблем…
— Те са резервоари, Кристофър. — Огюстин вдигна пръст. — Ако оставим децата да растат на воля, ще се превърнат в огнища на зараза. Спомни си как започна СПИН.
— Положението е ужасно — намеси се Нюкъм и погледна Огюстин. — Направихме компютърен анализ на някои от тези активирани човешки ендогенни вируси. Като се имат предвид проявите на жизнеспособни енв и пол гени, може да си имаме работа с нещо много по-страшно от СПИН. Компютрите предричат болест, каквато не познаваме в цялата човешка история. Това може да е краят на човешката раса, доктор Дикън. Да се превърнем в прах.
Дикън побутна количката си назад.
— Че кой не е съгласен?
— Доктор Махи от ЦКБ — отвърна Огюстин. — Бишоп и Торн. И разбира се, Джеймс Мондави. Но хората от Принстън са на нашето мнение, потвърдиха го и на срещата с президента. Те искат да работят с нас.
— А какво казват опонентите? — обърна се Дикън към Нюкъм.
— Мнозина смятат, че освободените частици ще са напълно адаптирани ретровируси, но непатогенни и в най-лошия случай ще предизвикат ограничен брой рядко срещани ракови заболявания — отвърна Огюстин. — Мондави също не открива патогенеза. Но не затова сме тук, Кристофър.
— А защо?
— Необходима ни е личната ти намеса. Кайе Ланг е забременяла. Ти познаваш бащата. Става въпрос за първостадиен АЧЕРВ. До няколко дни вероятно ще направи спонтанен аборт.
Дикън извърна глава.
— Тя спонсорира провеждането на конференция в щата Вашингтон. Опитахме се да я отложим чрез Кабинета за извънредно положение, но…
— Научна конференция?
— Най-вероятно ще си дърдорят за еволюцията. И без съмнение ще окуражават бъдещите майки. Това може да предизвика истинско бедствие и със сигурност ще окаже лошо влияние на обществената нагласа. Кристофър, ние не контролираме медиите. Как смяташ, тя може ли да стигне до крайности в изказванията си?
— Не — отвърна Дикън. — Тя е много разумен човек.
— Още по-зле. Все пак има едно слабо местенце, което бихме могли да използваме срещу нея, ако прекоси границата. Този Мич Рейфълсън е с репутация на пълен неудачник.
— Той е свестен човек — отбеляза спокойно Дикън.
— Той е пасив, Кристофър — произнесе Огюстин. — За щастие не наш пасив.
76.
Сиатъл
Кайе се отпусна на стола в кухнята. Мич бе излязъл в девет сутринта за среща във Вашингтонския университет. Първата реакция на посещението му в Хайеровия музей бе отрицателна — плашеше ги скандалната му слава, не искаха да се забъркват в спорове независимо от тесните му връзки с Брок. Както бяха посочили по време на събеседването, Брок бил също „противоречива“ личност, заради което го „прогонили“ от Инсбрукския институт.
Открай време Кайе ненавиждаше академичните интриги. Тя отвори сложения до чашата с витамини бележник и прегледа първите страници. Тази сутрин бе решила да напише късо есе за конференцията, до която оставаха само две седмици…
Но внезапно стигна до задънена улица. Вдъхновението й се изпари в мига, когато почувства, че нещо става в утробата й.
Бяха изминали близо деветдесет дни. Снощи бе записала в дневника си: „Трябва вече да е с размерите на мишка“. И нищо повече.
Взе дистанционното и смени програмата. Губернаторът Харис даваше поредната пресконференция. Всеки ден излизаше в ефир, за да обясни какви мерки се вземат във връзка с извънредното положение, както и какви проблеми създават едни или други групи от опоненти — губернаторът, изглежда, разполагаше със солиден запас от противници. Накрая следваше ежедневната черна статистика:
— На северозапад, от Охайо до Айдахо, по данни на полицията, са били извършени над трийсет човешки жертвоприношения. Като прибавим към това и приблизително двайсет и двете хиляди насилствени инцидента срещу жени в нашата страна от началото на годината, очевидно и дума не може да става за прекратяване на извънредното положение. Ние сме народ, изгубил своя път, забравил Бога, завладян от паника и зловредни мисли…