— Не мога да повярвам, че сме заедно тук, че стигнахме толкова далеч — почна той. — Боя се, че промените ще настъпят скоро. Давате ли си сметка какво ще последва, когато излезем с общо изявление?
— Ще бъдем разпънати на кръст във всички научни списания по света — засмя се Пакър.
— Не и в „Нейчър“ — обади се Мич. — Там вече положих основите на научния бунт.
— Не, почакайте, приятели — вдигна ръце Брок. — Спрете за миг и помислете. Тъкмо загърбихме предишното хилядолетие и ни предстои да узнаем как се е появил човекът. — Той свали дебелите си очила и ги избърса с кърпичка. — Зад стъклени витрини в Инсбрук държим мумии, чиято възраст е десетки хиляди години. Жената вероятно е била силна и изобретателна, но е знаела твърде малко. Доктор Ланг, вие знаете много повече и сте готова да стигнете до края. Смелостта ви заслужава възхищение. — Той надигна бирата си. — Единственото, което мога да направя, е да вдигна тост за вас.
Всички вдигнаха чашите. Кайе усети, че стомахът й се свива.
— За Кайе — каза Фредерик Брок. — Следващата Ева.
77.
Сиатъл
Кайе седеше в буика, за да не я вали. Мич обикаляше между редиците коли — търсеше такава, каквато тя му бе описала — малка, от деветдесетте, японска или волво, синя, може и зелена. Скоро обаче дойде и посочи една черна, почти лимузина.
— Какво ще кажеш за тази?
— Не. — Кайе поклати глава. Мич обичаше големите американски коли. Ако го оставеше, току-виж й купил камион. Кайе обаче предпочиташе да е нещо по-скромно. Беше решила твърдо да си остави неприкосновен резерв в банката и дори се бе спряла на сумата — дванайсет хиляди долара.
— Ами няма други — оплака се той, но Кайе преднамерено не му обърна внимание. Не беше в настроение за шеги. Още сутринта се бяха сдърпали за нещо дребно на закуска. Всъщност подсъзнателно тя жадуваше за истински спор, дори за разправия, за да освободи натрупаното в тялото и ума й напрежение. Омръзнало й бе да търпи спотаената заплаха, която усещаше в долната част на корема си направо физически. Омръзнало й бе да чака, докато настъпи неизбежното.
Всъщност най-много от всичко искаше да му се скара, задето й бе позволил да забременее, да скочи с главата напред в неизвестното.
Мич пак тръгна между редовете и заразглежда надписите. Някаква жена с чадър слезе по стълбите на офиса и го заговори. Кайе ги гледаше подозрително. Мислите й се гонеха, объркани.
Мич посочи един „лексус“ втора ръка.
— Твърде скъп — промърмори Кайе под нос. — Ох, мамка му! — Усети, че гащите й са мокри. Помисли си, че се е изпуснала, но не беше това. Тя се опипа между краката, после извика:
— Мич!
Той дотича запъхтян, скочи на седалката и запали мотора в мига, когато първата вълна от болка я накара да се превие. Едва не си удари главата в таблото.
— О, Божичко!
— Тръгваме — опита се да я успокои той, докато излизаше на булеварда. — Как си?
— Зле — отвърна искрено тя. — Чувствам се странно.
Мич подкара със сто.
Имаше усещането, че червата й се движат. Опита се да стисне крака. Не можеше да си обясни какво точно става. Болката почти бе изчезнала.
Докато стигнат входа на болницата, Кайе бе почти сигурна, че всичко е приключило.
След като Кайе срещна съпротива от неколцина лекари, отказали да се занимават със случай на АЧЕРВ-бременност, Мария Кьониг ги свърза с доктор Фелисити Галбрейт. Здравната й осигуровка не покриваше лечението, тъй като случаите на АЧЕРВ се водеха за болест, а не за нормална бременност.
Доктор Галбрейт работеше в няколко болници, но държеше кабинет в „Марийн Пасифик“ — голямата централна болница, от която се виждаше като на длан езеро Юниън и по-голямата част от западен Сиатъл. Два дни от седмицата преподаваше в Западния университет и Кайе се чудеше кога намира време за личен живот. Беше висока пълна жена със закръглени рамене и приятно безгрижно лице, обрамчено в разчорлени руси къдрици. Преди да легне за преглед, Кайе беше почистена от дежурната сестра. Оказа се, че акушерката я познава — всъщност бе чела за нея в едно кратко съобщение на „Сиатъл Уикли“.
Кайе седеше в леглото и отпиваше от чашата с портокалов сок.
— Случват се тези неща — отбеляза философски Галбрейт.
— Случват се — съгласи се уморено Кайе.
— Казаха ми, че няма усложнения.
— Чувствам се съвсем добре.