Выбрать главу

Тя го погледна строго, после забеляза колко е изморен и нещастен, и въздъхна:

— Прав си.

Галбрейт почука на отворената врата.

— Влизай — покани я Кайе. Галбрейт прекрачи прага, следвана от непознат мъж със смутено изражение, облечен в сив костюм.

— Кайе, това е Ед Джанели. Официален представител на Кабинета за извънредно положение в болницата „Марийн Пасифик“.

— Госпожо Ланг, господин Рейфълсън. Съжалявам за затрудненията. От мен се иска да получа известна информация и подписите ви, съгласно разпоредбите на Кабинета за извънредно положение, както и специалните вътрешнощатски изисквания, подписани от губернатора на 22 юли тази година. Извинявам се за причиненото ви неудобство и за изживените страдания…

— Чакайте, чакайте — спря го Мич. — Какво искате всъщност от нас?

— Всички жени, носещи второстадийни, заразени с АЧЕРВ фетуси, трябва да се регистрират в нашата служба, за да бъдат наблюдавани. Ако желаете, наблюдението може да се извърши и от доктор Галбрейт, тъй като става дума за стандартизирани изследвания.

— Няма да се регистрираме — заяви Мич и се обърна към Кайе. — Готова ли си да си вървим?

Джанели му препречи пътя.

— Не бих искал да ви притеснявам, господин Рейфълсън, но изпълнението на разпоредбите е задължително за всички.

— Не признавам този закон — заяви упорито Мич.

— Глобата е петстотин долара за всяка отложена седмица.

— Хайде да не се караме — намеси се помирително Галбрейт. — Гледай на това като на допълнение към акта за раждане.

— Само че детето още не се е родило.

— Тогава нека бъде добавка към медицинската епикриза за спонтанен аборт — каза Джанели.

— Не е имало аборт — възрази Кайе. — Това, което става, е съвсем естествено.

Джанели завъртя отчаяно глава.

— Всичко, което искаме, е настоящият ви адрес и разрешение за достъп до медицинския ви картон, ако желаете — в присъствието на доктор Галбрейт и вашия адвокат.

— Божичко — възкликна Мич, заобиколи Галбрейт и Джанели, но на прага спря и се обърна към тях.

— Давате ли си сметка до какво ще доведе това? Хората просто ще започнат да се крият от вас.

— Ръцете ми са вързани — оправда се Галбрейт. — Болницата се бори срещу това решение. Възнамеряваме да пратим жалба до Здравния борд. Но засега…

Мич и Кайе излязоха. Галбрейт ги изпрати до вратата. Лицето й бе помръкнало.

Джанели обаче ги последва в коридора. Беше малко ядосан.

— Трябва да ви уведомя — почна той, — че глобата е с натрупване…

— Стига, Ед! — викна му Галбрейт. — Остави хората да си вървят!

Джанели замръзна, после поклати глава.

— Мразя тази гадост!

— Мразиш ли я? — подскочи разгневено Галбрейт. — Ами тогава остави пациентите ми на мира!

78.

Корпус 52, Националният здравен институт, Бетезда

Октомври

— Лицето ти изглежда доста добре — каза Шоубек. Беше влязъл в кабинета на Огюстин с патерици. Отзад го следваше помощникът, който побърза да го намести на стола. — И така — продължи Шоубек, — ежеседмична среща на оцелелите от двайсети юли, с председател — der Führer.

— Никак не е смешно.

— Кога ще поканиш и Кристофър? Трябва да пийнем заедно, за старите времена.

— Кристофър не желае да се вижда с нас. Има си свое мнение.

— А ти? Откога не си се виждал с президента?

— От три дни.

— Какво обсъждахте — тайния бюджет ли?

— Резервно финансиране на кабинета.

— Дори не ми е споменавал — оплака се Шоубек.

— Топката сега е у мен. Скоро ще ми нахлузят и клозетната дъска на шията.

— Само защото се опитваш да бъдеш разумен. Какво става сега — ако тези нови бебета оцелеят и се родят здрави, ще можем да ги отнемаме от родителите им и да ги прибираме в болници, финансирани от секретен правителствен фонд? Даваш ли си сметка докъде може да доведе това?

— Обществото все още ни подкрепя — заяви спокойно Огюстин. — Президентът го нарече голям обществен здравен риск.

— Марк, за нищо на света не бих искал да съм на твоето място. Това би било равнозначно на политическо самоубийство. Президентът трябва да е в шок, щом предлага подобни идеи.

— Да ти призная честно, Франк, след всички тези години, през които съществуваше в сянката на предишния президент, той май започна да се забравя. Тика ни право нагоре към жертвения олтар, това прави.