Выбрать главу

— Така или иначе щяха да те открият.

Кайе излезе от болницата, качи се в синята тойота, която бяха купили преди две седмици, опря ръце на кормилото и втренчи поглед в предното стъкло. Постоя така десетина минути, преди да запали двигателя. Тъкмо смъкваше прозореца, за да си поеме глътка чист въздух, когато чу гласа на Галбрейт. Лекарката тичаше към паркинга. Спря при колата, опря ръце на вратата и я погледна. Беше се задъхала.

— Знаеш ли, че си написала погрешен адрес?

Кайе я гледаше, без да отговаря.

Галбрейт затвори очи и си пое въздух.

— Знаеш, че отхвърленият плод бе съвсем здрав. Не открихме нищо, което да е предизвикало аборта. Не мога да разбера каква е причината. Защо го възприемаш като чужда тъкан — може би има някакви скрити различия. Все едно че носиш горилче. Но ето че се продължава и със следващия — ти я толерираш, храниш я. Така е с всички майки. Защо Работната група не се занимае с това?

— Истинска загадка — призна Кайе.

— Моля те, Кайе, прости ми.

— Простено ти е.

— Не, говоря сериозно. Не ме интересува дали ще ми отнемат разрешителното. Цялата им политика е погрешна. Нека остана твой лекар.

Кайе скри лицето си в шепи, изтощена от напрежението. Вратът й се бе изпънал като стоманена струна. Тя вдигна глава и подаде ръка на Галбрейт.

— Ако наистина е възможно, за мен ще е удоволствие.

— Където и да отидеш, каквото и да правиш, обещай ми — нека бъда с теб, когато раждаш. Искам да съм в течение на всичко, свързано с АЧЕРВ-бременностите. Искам аз да израждам дъщеря ти.

Кайе паркира срещу стария хотел „Юнивърсити Плаза“. Откри Мич на първия етаж — чакаше управителя за разговор. Разказа му какво се бе случило в болницата. Мич толкова се ядоса, че блъсна с юмрук вратата.

— Не биваше да те оставям сама — нито за миг!

— Не се тревожи, справих се доста добре.

— Не мога да повярвам, че Галбрейт е постъпила така с теб.

— Сигурна съм, че го направи против волята си. Тя иска да ни помогне.

— Но можеш ли да й вярваш?

— Няма нужда да се поддаваме на параноята.

— Кайе, въпросът не е само в това какво правят властите. Те надъхват обществото. Всяка бременна жена се превръща в подозрителен субект. Огюстин — този гаден копелдак — се е постарал да ви направи престъпници! Бих го смазал от бой!

Кайе го хвана за ръцете и го придърпа нежно към себе си.

— Моля те, Мич, успокой се.

— Не разбираш ли, че сега си оставена на произвола — всеки може да прави с теб каквото си иска!

— Не желая да живея под стъклен похлупак.

Той се отдръпна и я погледна.

— Какво можем да направим? Кога ще ни пратят полицаи, за да ни приберат насила?

— Не зная. Мич, аз вярвам в тази страна. Едва ли ще се стигне дотам.

Мич се отпусна в един диван.

— Уендъл и Мария се оплакват, че натискът ставал непоносим. Публикували са официален протест, но никой в министерството не признава нищо. Орязали са им бюджета, лабораториите непрестанно се проверяват от инспектори. Кайе, започвам да губя надежда. Така беше с мен и предния път, когато…

— Зная — прекъсна го тя.

— На всичко отгоре Държавният департамент отказва да допусне Брок в страната.

— Това пък кога го чу?

— Мъртън се обади вчера от Бетезда. Огюстин се опитва да му запуши устата. Оставаме само ти и аз — а ето че сега трябва и да се крием!

Кайе седна до него и положи глава на рамото му. Той вдигна ръка и я погали.

— Зная нещо, което ти не знаеш — почти прошепна тя.

— Какво?

— Ще си имаме дъщеричка.

Мич спря да диша и сбърчи чело.

— Боже мили!

— Щеше да е или едното, или другото — засмя се Кайе, доволна от постигнатия ефект.

— Но ти това искаше.

— Аз ли го казах?

— На Бъдни вечер. Каза, че искаш да й купиш кукли.

— Нещо против?

— Разбира се, че не. Просто всеки път, когато се случи нещо такова, трябва да преглътна шока.

— Доктор Галбрейт каза, че е съвсем здрава. Всичко й е наред. Има и допълнителните хромозоми… но това си го знаем.

Мич сложи ръка на корема й.

— Знаеш ли, усещам движенията й — рече той, после неочаквано застана на колене пред Кайе и опря ухо на пъпа й. — Сигурен съм, че ще е красавица.

В този момент влезе управителят на хотела с куп бумаги под мишница, спря и ги изгледа учудено. Беше на около петдесет, пълен, с прошарена червеникава коса. Мич се изправи и си изтупа панталоните.