— Умно. Защото в Тбилиси са го арестували за измама. Свързвал се е с роднини на изчезналите. Обещавал да им покаже къде са заровени близките им. Изглежда, се е опитвал да измами и нас.
— Това не ме изненадва, нито ще промени отношението ми по въпроса, Марк. Аз съм свършен човек. Всичките ми сили отидоха да се възстановявам от травмата. Вече не ставам за работа.
— Така да е — рече Огюстин. — Ще ти дам отпуска по болест. Но не забравяй, че имаме нужда от теб — както в кабинета, така и в Центъра за контрол на болестите. Следващата седмица пристигат шейсет епидемиолози да започнат втория етап. Не разполагаме със свободни стаи, вероятно ще трябва да настаня поне трима в твоята.
Двамата се изгледаха мълчаливо.
— Благодаря ти, че ме търпя толкова дълго — каза накрая Дикън.
— Няма защо — отвърна почти равнодушно Огюстин.
83.
Снохомишска област
Мич извади последните кашони и ги остави до входната врата. Уендъл Пакър щеше да дойде по-късно с камиона за мебелите. Той се изправи и огледа къщата смръщено. От Коледа бяха минали само два месеца.
Кайе излезе от спалнята с телефона в ръка.
— Изключили са го. Сигурно задето ги предупреди, че ще напускаме.
Мич седна на един стол.
— Божичко, колко съм изморен. Малко остана.
— По дяволите — сепна се Кайе. — Забравих да заредя мобилния телефон. Батерията му е свършила. — Тя се върна в спалнята. Мич я изпрати с поглед. Забеляза, че продължава да върви съвсем изправена, макар че беше в седмия месец и коремът й изпъкваше забележимо. Плъзна поглед из стаята. После сведе очи към ръцете си. Изглеждаха подпухнали, със задебелени накрая пръсти, като ръчищата на Попай. Усещаше, че и краката му са отекли. Спеше му се, а бе едва четири следобед. Тъкмо бяха обядвали — супа от консерва. Навън бе още светло.
Кайе се върна и той скочи да й помогне да се настани на дивана. Изведнъж спря и вдигна ръка към челото си.
— Какво ти е? — попита го тя обезпокоено.
В този миг той видя първия блясък на заслепяващата светлина. Затвори очи и се отпусна на дивана.
— Идва — едва успя да каже Мич.
— Кое?
Той си посочи челото.
— Бум.
— В чантата си имам „Напроз“ — каза Кайе. Той я чу как става и върви през стаята. Зад спуснатите му клепачи отново блесна светлина. Болката беше като ехтяща в тясна долина артилерийска канонада.
Кайе пъхна две таблетки в ръката му и му подаде чаша вода. Той ги преглътна, без да отваря очи, без да вярва, че ще му помогнат. Може би ако се бе вслушал по-рано в признаците на задаващия се пристъп, ако ги бе глътнал сутринта…
— Ела, ще ти помогна да си легнеш — рече Кайе.
— Какво?
— В леглото.
— Трябва да тръгваме.
— Добре де. Но първо ще поспиш.
Това беше единственото спасение. Но и в съня болката бе все така нетърпима. Той си я спомняше — като гигантска, смазваща тялото му планина. Надигна се и остави на Кайе да го заведе до леглото. Изпита известно облекчение, когато почувства хладните чаршафи.
В просъница чу Кайе да му казва, че го обича.
Кайе дръпна одеялото и пипна Мич по челото. Беше влажно и студено като лед. Тя седна на леглото до него. Мъчно й беше, че не може да сподели болката му, да я облекчи. Също както и той не можеше да сподели нейната при раждане.
Мич дишаше учестено и повърхностно. Тя посегна машинално и докосна издутия си корем. Бебето се бе успокоило, след като цяла сутрин я подритваше.
— Мич? — повика го тихо тя, но той не отговори. Тя се изпъна по гръб, но не й беше удобно, обърна се на една страна, с лице към Мич, и се сгуши в него. Тишината в къщата я безпокоеше. Въздухът бе съвсем неподвижен. Не се чуваше дори обичайният далечен тътен от магистралата.
След около половин час се надигна. Мич продължаваше да спи, но сега дишането му изглеждаше по-равномерно. Тя отиде в кухнята и докато си наливаше чай, пред къщата спря кола. Кайе заобиколи масата и надникна през прозореца. Виждаше само светлините на фарове. Не очакваха никого. Уендъл беше в Сиатъл, щеше да дойде с камиона чак утре сутринта. Мъртън беше в Бересфорд, а Сю и Джек — в източен Вашингтон.
Помисли си дали да не събуди Мич, но не знаеше ще успее ли.
— Може пък да е Мария — каза тя на глас.
Но не посмя да иде при вратата. В хола и всекидневната цареше мрак, лампите светеха само в кухнята. Тънък лъч от фенер трепна по прозореца и се спря на отсрещната стена. Не беше пуснала пердетата — нали нямаха съседи.