— Защо?
— Някаква разпоредба, че сме били заразни.
— Не — поклати глава Мич и опита да се освободи от ръката й.
— Точно това им казах и аз. Но, Мич, нищо не може да се направи.
— Не! — извика Мич и размаха ръце. — Върнете се, когато ще мога да ви виждам. Когато ще мога да говоря нормално! Оставете жена ми на мира, за Бога!
— Госпожо, моля ви излезте на верандата — повтори заместник-шерифът. Кайе почувства, че ситуацията става опасна. Мич не беше в състояние да води нормален разговор. Кайе не знаеше какво може да направи, за да я защити. Мъжете отвън очевидно бяха изплашени. Времената бяха ужасни и можеха да се случат ужасни неща — да ги застрелят, може би дори да подпалят къщата.
— Жена ми е бременна — повтори Мич. — Моля ви, оставете ни на мира. — Той направи опит да се приближи до вратата. Кайе застана до него и го улови за ръката.
Заместник-шерифът продължаваше да държи пистолета насочен към земята, но сега вече го стискаше с две ръце. Юргенсън го смъмри да го прибере. Той поклати глава и каза:
— Страх ме е да не направят някоя глупост.
— Добре, излизаме — склони Кайе. — Не се дръжте като идиоти. Не сме блъвнали от зараза.
Юргенсън им каза да излязат навън и да застанат на верандата.
— Докарали сме линейка. Ще ви отведем някъде, където да се погрижат за мъжа ви.
Кайе помогна на Мич да излезе. Ризата му беше мокра от пот.
— Не виждам нищо — прошепна й той в ухото. — Какво правят?
— Искат да ни откарат. — Бяха на двора. Юргенсън даде знак на Кларк Да отвори задния капак на линейката. Кайе забеляза, че зад кормилото на линейката седи млада жена. — Не прави нищо необмислено — помоли тя Мич. — Върви напред, аз ще ти помагам. Как си след хапчетата?
Мич поклати глава.
— Все така зле. Чувствам се глупаво… задето те оставих сама. Ти си толкова безпомощна. Говореше с пресипнал глас, без да отваря очи. Светлините на фаровете го дразнеха. Мич засенчи очите си с ръце и понечи да се дръпне настрани.
— Не мърдай! — извика заместник-шерифът и вдигна оръжието. — Дръж си ръцете така, че да ги виждам!
Кайе чу шум от още коли. Вторият заместник-шериф се обърна.
— Някой идва. Камиони. Няколко са.
Тя преброи четири чифта светлини. Приближаваха се към къщата. Три камиона и една кола спряха на алеята със скърцане на гумите. Отзад в камионите имаше мъже — с маслиненочерни коси, карирани ризи, кожени сака, шушлякови якета. Кайе зърна сред тях Джек, мъжа на Сю.
Джек скочи на земята, даде знак с ръка и мъжете останаха в каросериите.
— Добър вечер — рече Джек. Лицето му беше съвсем безизразно. — Кайе, Мич, здрасти. Телефоните ви не работят.
Заместник-шерифът погледна въпросително Юргенсън и Кларк. Пистолетът му сочеше земята. От колата излязоха Уендъл Пакър и Мария Кьониг и се приближиха към тях.
— Всичко е наред — рече Пакър. — Доведохме приятели, за да помагат с мебелите.
— Мич има мигрена — каза Кайе. Мич направи опит да се освободи от ръката й, но краката му все още трепереха.
— Бедничкият — рече Мария и заобиколи шерифите. — Не се безпокойте — каза им тя. — Ние сме от Вашингтонския университет.
— А ние сме от Петте племена — добави Джек. — Това са наши приятели. Ще им помагаме да се местят. — Мъжете в камионите помахаха с ръце, но усмивките им бяха мрачни, заплашителни. Приличаха на бандити.
Кларк потупа Юргенсън по рамото и каза:
— Хайде да не влизаме в заглавията на вестниците.
Юргенсън кимна. Кларк влезе в линейката, а Юргенсън седна в колата. Без повече приказки двете коли потеглиха. Скоро здрачът ги погълна.
Джек пристъпи напред. На устните му трепкаше доволна усмивка.
— Забавно беше.
Уендъл и Мария помогнаха на Мич да седне на земята.
— Ще се оправя — обеща той, стиснал главата си в ръце. — Божичко, колко безпомощен бях. Нищо не можех да направя.
— Не се безпокой. — Мария го погали.
Кайе коленичи до него и опря челото си в неговото.
— Хайде да се прибираме. — Двете с Мария помогнаха на Мич да стане.
— Оливър се обади от Ню Йорк — каза Уендъл. — Кристофър Дикън му звъннал и го предупредил, че се готви нещо страшно. Той ни каза, че не отговаряте на телефоните си.
— Това беше днес следобед — допълни Мария.
— Мария се обади на Сю — продължи Уендъл. — Сю пък позвъни на Джек. Джек тъкмо беше в Сиатъл.