Кайе стоеше насред хола, държеше се за корема и се опитваше да диша равномерно. Усмихна му се, когато застана до нея.
— Толкова ме е страх…
— Защо?
— Божичко, и питаш още?
— Всичко ще е наред — успокои я Мич.
— Затова ръцете ти са ледени — рече Кайе. — Подранила съм. Може да излезе фалшива тревога. — Тя изпъшка и се опипа между краката. — Мисля, че ми изтекоха водите. Ще ида да взема пешкир.
— Остави проклетите пешкири! — извика Мич, подхвана я и я отведе в тойотата. „Дано да не е като в съня“ — мина му през главата. Повтаряше тази мисъл отново и отново като молитва.
— Никакви новини от Огюстин — подметна Кайе, докато Мич изкарваше колата на прашния път за клиниката.
— Че какви новини може да чакаме от него?
— Може да се опита да ни спре.
Мич я погледна учудено.
— Това е по-налудничаво и от моите сънища.
— Мич, той е страшният призрак. Плаши ме.
— Аз също не го харесвам, но не мисля, че е чудовище.
— Той смята, че сме болни — каза тя и потръпна.
— Още една? — попита Мич.
Тя кимна.
— Всичко е наред. На всеки двайсет минути.
Джек ги чакаше при разклона на пътя. Спряха, колкото да разменят няколко думи през прозореца. С него беше и Сю. После Джек подкара след тях.
— Хубаво е, че Сю ще е там да ми помага — каза Кайе. — И за нея ще е по-добре. Ще се успокои, като види, че няма нищо страшно.
— Аз нямам нищо против — отвърна Мич. — Не съм специалист.
Кайе се засмя и потръпна отново.
Само за няколко минути една от болничните стаи в кумашката клиника бе преоборудвана в родилна зала. Докараха легло с твърда подложка и мощна хирургическа лампа върху стоманен статив.
Акушерката, пълничка жена, казваше се Мери Хенд, подреди масичката с инструментите и помогна на Кайе да облече нощница. Анестезиологът, доктор Паунд, млад мъж с къдрава черна коса и изящно оформен нос, пристигна след около половин час. Докато го чакаха, Чембърс и Мич разговаряха и трошаха лед в една тавичка.
— Показа ли се? — попита Кайе Чембърс, след като тя я прегледа.
— Още не е. Имаш четири сантиметра разкритие.
Сю добута един стол и се тръшна на него. Заради високия й ръст не й личеше толкова, че е бременна. Джек я извика от вратата и тя се обърна. Той й метна някаква малка торбичка, пъхна ръце в джобовете си, кимна на Мич и излезе. Сю сложи торбичката на масата до леглото.
— Срам го е да влезе — обясни тя. — За него това са женски работи.
Кайе взе торбичката. Беше изработена от кожа, с връвчица от ситни мъниста.
— Какво има вътре? — попита тя.
— Всякакви неща. Някои от тях миришат хубаво. Други не чак толкова.
— Джек да не е лечител?
— Господи, не, разбира се — отвърна Сю. — Да не мислиш, че бих се омъжила за лечител? Но знае някои неща.
— Двамата с Мич решихме раждането да е съвсем естествено — каза Кайе на доктор Паунд, когато той дотика апарата, с накачените по него тръби и бутилки.
— Разбира се — отвърна анестезиологът. — Тук съм за всеки случай.
Чембърс каза на Кайе, че в едно съседно селище на пет мили от тях друга жена също раждала, но не била с АЧЕРВ-бременност.
— Настояваше да си роди у дома. Дори й бяха приготвили горещата вана. Може да се наложи да отскоча дотам по-късно. Нали каза, че доктор Галбрейт обещала да дойде?
— Сигурно вече е тръгнала — отвърна Мич.
— Да се надяваме, че ще пристигне навреме. Главата на бебето вече се вижда. След няколко минути ще ти поставя неонатален сърдечен монитор. Всички удобства на голямата болница, госпожо Ланг.
Чембърс отведе Мич настрани и погледна, проследявайки с очи, очертанията на кожната маска.
— Започва се, а? — попита нервно Мич.
— Изродил съм вече четири АЧЕРВ-бебета — каза Чембърс. — Сигурен съм, че са ти известни рисковете, но съм длъжен да те уведомя за някои усложнения, които могат да настъпят, за да сме подготвени всички.
Мич кимна и стисна юмруци.
— Нито едно от децата не се роди живо. Две изглеждаха съвсем здрави, без никакви видими дефекти, само дето бяха мъртви. — Чембърс изгледа Мич критично. — Зная, че шансовете не са на ваша страна.
Мич се изчерви.
— Ние сме различни.
— Възможно е също така да се получи шокова реакция у майката, в случай че раждането се затегне. Вероятно е свързано с хормоналните сигнали от плода, който е подложен на стрес. Причината още не е открита, но вече е известно, че тъканите на плода са различни. При някои жени това предизвиква реакция на несъвместимост. Ако се случи, ще се наложи да започна Цезарово сечение и да извадя бебето колкото се може по-бързо. — Той сложи ръка на рамото на Мич. — Като обща предпазна мярка, всички ще носят ръкавици, шапки и очила, за да се защитават от телесни течности и тъканно заразяване. Тук сме на непозната територия, Рейфълсън, така че се извинявам предварително.