Сю беше при Кайе, докато той почиваше. Той въздъхна, отвори вратата и излезе навън. Въздухът беше и изведнъж му се дощя да изведе Кайе на разходка. След миг отнякъде пристигна един пикап и прогони уханията с миризмата на изгорял бензин и пушек.
В два през нощта разкритието продължаваше да е пет сантиметра. Чембърс се върна, прегледа Кайе, хвърли едно око на мониторния запис и й се усмихна.
— Може би ще ти дадем малко питоцин. Това ще ускори нещата.
Мери Хенд я улови за ръката, постави й турникет, почисти я със спирт и въведе във вената пластмасов катетър. Включиха й банка с физиологичен разтвор. Акушерката подреди няколко ампули върху стъклената масичка.
Кайе не обичаше да я бодат, но сега това беше нищо в сравнение с останалото. Мич непрестанно я масажираше и й носеше лед. Кой знае защо, в нея се надигна някаква вълна на отчуждение. Вече не го виждаше като свой съпруг и любим, а като един от присъстващите мъже. Последва нова, още по-болезнена контракция. Тя не издържа и изруга.
Мери Хенд провери пулса й; лицето й изглеждаше угрижено.
— Доктор Чембърс каза ли кога ще направи питоцина?
Кайе поклати глава, неспособна да говори. Мери Хенд излезе да повика доктор Чембърс. Мич остана при нея. Сю влезе и седна на стола. Кайе затвори очи, но тъмнината зад спуснатите й клепачи я изплаши. Жадуваше всичко това да приключи. По средата на следващия спазъм си помисли, че ще й се строши гръбнакът.
Тя знаеше, че плътта е всичко, а духът — нищо.
— Всички се раждат така — успокояваше Сю Мич. — Хубаво е, че си тук. Джек обеща да е при мен, докато раждам, макар това да не е по нашите обичаи.
— Женски работи — каза Мич. Маската на Сю бе приковала вниманието му. Тя й придаваше толкова спокойно и уверено изражение. Жената, която знае какво прави.
Кайе изстена. Мич се наведе и я погали по бузата. Лежеше на една страна, мъчеше се да открие положение, в което да й е по-удобно.
— Божичко, дайте ми нещо — примоли се тя с вяла усмивка.
— Ама че чувство за хумор — скастри я Мич.
— Говоря сериозно. Не, не сериозно. Всъщност не зная какво говоря. Къде е Чембърс? Трябва да ми даде нещо, та всичко това да свърши.
Мич се чувстваше отвратително безпомощен. Не беше сигурен доколко е компетентен Чембърс.
— Ох, мамка му! — извика Кайе и се изпъна назад. Лицето й се разкриви в мъчителна гримаса.
Седем часът. Кайе погледна с присвити очи часовника на стената. Бяха изминали повече от дванадесет часа. Вече не помнеше кога бяха дошли. Дали беше вчера следобед? Да, точно така. Повече от дванадесет часа. Спомни си, че майка й я е раждала над трийсет часа.
Сю я нямаше. Мич се бе навел над дясната й ръка и я разтриваше съсредоточено. Тя почувства слабо влечение към него, но се съмняваше някога пак да правят секс. Дори не й се мислеше за това. Струваше й се, че е гигантски балон, който скоро ще се пръсне. Пикаеше й се, а не можеше. Дойде Мери Хенд и й смени компресите. След нея влезе доктор Чембърс. Мери се зае да нагласява инфузионната помпа, прикачена към системата: Кайе следеше действията й с унил интерес. Кой знае защо, се сети за пептидите и гликопротеините, които Джудит бе открила в големия протеинов комплекс. Лоши вести за всички жени. Може и да беше така.
Да, може да беше и така.
Вселената се състоеше само от болка. Кайе седеше на върха на болката като малка зашеметена муха върху голяма гумена топка. Почти не чуваше какво й говори анестезиологът. Всъщност май разговаряше с Мич. И Мери Хенд беше тук.
— Почти си готова — каза й тя. — Осем сантиметра.
Чембърс каза нещо съвсем незначително, нещо за съхраняване на кръв, в случай че се наложи кръвопреливане, или може би ставаше дума за кръвна проба от пъпната връв, в която имало изобилие от щамови клетки.
— Направи го! — извика Кайе.
— Кое? — попита Мич. Чембърс я попита дали иска епидурална анестезия.
— Божичко, искам! — викна Кайе, забравила предишното си решение.
Претърколиха я на една страна.
— Не мърдай — предупреди я анестезиологът, чието име вече беше забравила. Лицето на Сю изплува пред нея.
— Джек каза, че скоро ще я докарат.
— Кого?