— Доктор Галбрейт.
— Добре — въздъхна Кайе; но беше изплашена.
— Копелета — чу да ругае Мич.
— Копелета — повтори тя.
Тя почувства, че й забиват игла в гърба. Още една контракция; Започна да трепери. Анестезиологът изруга и се извини.
— Не уцелих. Опитай се да не мърдаш.
Гърбът я болеше. Нищо ново по този въпрос. Мич й сложи хладен компрес на челото. Модерната медицина. Не, това тук не беше модерна медицина.
— Ох, мамка му!
Някъде отвъд пелената от болка един глас съобщи:
— Фелисити пристигна.
Последва цял хор от гласове. Галбрейт спореше за нещо с Чембърс, анестезиологът също участваше.
— Никаква епидурална — каза Галбрейт. — И спрете веднага питоцина. От колко време са контракциите? Какво е разкритието?
Докато Галбрейт преглеждаше записите от монитора и изслушваше доклада, Мери Хенд направи нещо със системата. Помпата изписука. Кайе погледна часовника. Седем и трийсет. Какво означаваше това? Ами, времето, разбира се.
— Ще трябва да се справи сама — рече Галбрейт. Чембърс отвърна нещо с ядосан глас, но маската приглушаваше думите му.
Едно беше ясно. Спираха й лекарствата.
Фелисити се наведе над Кайе и изплува в зрителното й поле. Не носеше маска.
— Благодаря ти — промълви Кайе.
— Няма да си ми благодарна за дълго, миличка. Ако искаш това бебе, ще трябва да ти спрем всички лекарства. Никакъв питоцин, никаква упойка. Радвам се, че пристигнах навреме. Това ги убива, Кайе. Разбираш ли?
Кайе се намръщи.
— Така е, миличка. Тези, новите, са деликатни същества.
Чембърс продължаваше да мърмори, че му се месят в работата, но Джек и Мич го изведоха от стаята. Мери Хенд чакаше напътствия от Фелисити.
— Поне за едно нещо ги бива в Центъра за контрол на болестите — продължи да й обяснява Фелисити. — Изпратиха ни специален бюлетин за живите бебета. Никакви лекарства и най-вече — никакви анестетици. Не им понасят на новите. — Тя работеше нещо между краката на Кайе. — Епизиотомия — чу я да казва на Мери. — Без местна упойка. Стискай сега, миличка. Ще те заболи, както когато си си загубила девствеността. Имаш девет сантиметра разкритие. Мич, помагай й с броенето.
Тласкай на десет. Издишай. Задръж, поеми въздух, напъвай. Тялото на Кайе бе като кон, който знае как да тича, но очаква заповеди от ездача си. Мич разтриваше енергично ръцете й. Тя продължаваше — поема, задържа, тласка. Издиша.
— Чудесно. Вече се показва. Ето я. Ама че дълъг път, а? Мери, това е пъпната връв. Малко ми се вижда тъмничка. Още малко, Кайе. Давай, миличка. Хайде, напъни се.
Тя се напъна и изведнъж почувства гигантско облекчение, болка, отново облекчение и пак болка. Краката й трепереха. Завладя я безмерно щастие, блажена празнота в утробата, последвана от прорязваща болка.
— Излезе, Кайе. Държа я. Жива е.
Кайе чу плач, но звукът по-скоро приличаше на животински вой.
Фелисити вдигна бебето — беше розово, цялото изпомацано с кръв, пъпната му връв се поклащаше между краката на Кайе. Тя погледна дъщеря си, но в първия миг не почувства нищо към нея. После нещо докосна някаква скрита струна в душата й.
Мери Хенд положи новороденото на чист чаршаф, обърна го по корем и му почисти устната кухина.
Мич не можеше да откъсне очи от кръвта, от новороденото.
Появи се Чембърс, все още с маска, но Мич не му обърна внимание. Не сваляше очи от Кайе и бебето. По лицето му се стичаха сълзи. Гърлото му се беше свило толкова силно, че го болеше. Той прегърна Кайе и тя отпаднало го притисна към себе си.
— Не й слагайте капки в очите — каза Фелисити на Мери. — Това е съвсем нова игра, с други правила.
Мери кимна ухилено зад предпазната си маска.
— Да го премерим — рече Галбрейт и понесе бебето към кантара. Кайе я изпрати с поглед. Още не можеше да повярва, че вече е станала майка. Фелисити се върна, почисти я между краката със спирт и се зае да зашива разреза. Кайе се мръщеше от болка, но мълчеше.
Чембърс взе кръвна проба от пъпната връв. Фелисити показа на Мери къде да пререже връвта, после взе бебето и го отнесе на Кайе. Двете с Мери го нагласиха между издутите й гърди.
— Мога ли да го храня? — попита шепнешком Мери.
— Ако не можеш, значи експериментът ни ще приключи съвсем скоро — отвърна Фелисити с усмивка. — Давай, миличка. Имаш всичко, от което тя се нуждае.
Показа на Кайе как да гали новороденото по бузата. То разтвори розовите си устнички и веднага захапа набъбналото зърно. Мич гледаше с увиснало чене. Кайе искаше да се разсмее, но бе прекалено изморена. Вместо това погледна лицето на дъщеря си.