Мич не откъсваше поглед от новороденото, което сучеше от гърдата на Кайе. Изпитваше някакво неописуемо спокойствие. Свърши се — и същевременно това бе само началото. И в двата случая беше нещо, с което щеше да се справи, опорна точка, от която да тръгне.
Личицето на бебето бе червено, сбръчкано, покрито с козина. Очите му бяха затворени, устните стиснати; изглеждаше съсредоточено и загрижено.
— Три килограма — обяви Мери. — Осем по скалата на Апгар5. Добър, здрав Апгар. — Тя си свали маската.
— Ох, Божичко, ето я и нея — рече Сю и вдигна ръка към устата си, сякаш едва сега бе осъзнала значението на случилото се. Мич й се ухили глуповато, после седна до Кайе и положи брадичка на рамото й. Лицето му бе само на сантиметри от това на дъщеря му.
Фелисити свърши с почистването. Чембърс инструктираше Мери да прибере всички игли и системи в специален изолиран контейнер, след което да бъдат изгорени. Мери кимаше мълчаливо.
— Тя е едно малко чудо — въздъхна Мич.
При звука на гласа му бебето се опита да извърти глава към него.
— Това е татко ти — рече Кайе. От зърното й се изцеждаше коластра. Бебето отпусна глава и отново го захапа.
— Повдигна си главата — отбеляза учудено Кайе.
— Колко е хубава — рече Сю. — Да ви е честита.
Мич и Кайе се любуваха на бебето.
— Ето я най-после — рече Кайе.
— Ето я най-после — повтори Мич.
— Успяхме.
— Ти, във всеки случая, успя.
Дъщеря им отново повдигна глава и отвори очи — този път широко.
— Вижте я само — рече Чембърс, Фелисити се наведе над бебето.
Мич изумено погледна дъщеря си. Имаше мънички кафяви зеници, посипани със златисти точици. Той се наведе над бебето и каза:
— Тук съм.
Кайе се пресегна да намести зърното върху устата на бебето, но то се възпротиви с неочаквана сила.
— Здрасти, Мич — каза неочаквано бебето с мяукащ като на котенце глас. Приличаше на писукане, но беше съвсем ясно и отчетливо.
Мич настръхна. Фелисити Галбрейт ахна и отстъпи назад.
Мич се подпря на ръба на леглото и се изправи. Целият трепереше. За миг му се стори, че това, което се случва, е чудовищно, необяснимо. Щеше му се да избяга. Ала въпреки това не можеше да откъсне поглед от очите на дъщеря си. В гърдите му се надигаше топлина. Очертанията на мъничкото й лице постепенно застанаха на фокус. Изглежда, тя се опита да каже още нещо, мърдайки с мъничките си розови устни. В ъгълчето на устата й се появи мъничко жълтеникаво мехурче. Лицето й бе покрито със златисти лунички.
Тя завъртя глава и погледна Кайе право в лицето. Веждичките й се сбърчиха учудено.
Мич Рейфълсън посегна с грубата си, мазолеста ръка и докосна малката си дъщеря. Наведе се, целуна Кайе, после и бебето, и го погали нежно по челцето. След това завъртя лекичко главата така, че устните да са на зърното. Бебето въздъхна доволно и отново засука енергично. Мъничките му ръчички завършваха с идеално оформени златистокафяви пръстчета.
Мич се обади на Сам и Аби в Орегон и им съобщи новината. Едва чуваше какво му казват. Гласът на баща му трепереше, майка му хлипаше от радост и облекчение. Поговориха малко — той чувстваше, че едва се държи на краката си.
— Трябва да поспя — каза им накрая.
Кайе и бебето вече бяха заспали. Чембърс му каза, че ще трябва да останат в клиниката още два дни. Мич искаше да спи на кушетка при Кайе, но Фелисити и Сю го увериха, че те ще се сменят.
— Иди си у дома и си почини — посъветва го Сю. — Ние ще се грижим за нея.
Мич пристъпваше неуверено от крак на крак.
— Нали ще ми се обадите, ако стане нещо?
— Ще ти се обадим — каза Мери Хенд.
— Уговорил съм се с двама приятели да стоят на пост пред клиниката през деня — уведоми го Джек.
— Трябва да ми намерите място, където да преспя тази нощ — подсети ги Фелисити. — Искам утре да ги прегледам и двете.
— Можете да спите у нас — каза й Джек.
Докато вървеше към тойотата, Мич почувства, че краката му се подгъват.
Спа непробудно целия следобед и до късно вечерта. Когато се събуди, навън вече беше тъмно. Той седна в леглото и се загледа с невиждащ поглед през прозореца.