90.
Кумашка област, Източен Вашингтон
— Ще го наречем празненството на Прекрасния нов вид — предложи Уендъл Пакър още от вратата и подаде на Кайе букет рози. Оливър Мъртън го следваше с луксозна бонбониера и широка усмивка. Огледа любопитно вътрешността на караваната.
— Къде е малкото чудо?
— Спинка — отвърна Кайе и остави да я прегърнат. — Кой още идва?
— Уендъл, Оливър и Мария минаха контрабанда — рече Ейлийн Рипър. — Но виж още кой е тук…
И посочи към прашния пикап, паркиран под сянката на дъба. Кристофър Дикън тъкмо слизаше от предната врата. Взе си патериците от Мария Кьониг и се обърна към караваната. Единственото му зрящо око срещна погледа на Кайе и за миг й се стори, че ще се разплаче. Но той вдигна една от патериците, размаха я за поздрав и се усмихна.
— Ама че е неравно тук — чу го да се оплаква.
Кайе изтича и го прегърна. Ейлийн и Мич застанаха зад нея.
— Стари приятели? — попита Ейлийн.
— По-скоро сродни души — обясни Мич. Радваше се, че вижда Кристофър, но не можеше да потисне глождещата го мъжка ревност.
Всекидневната бе твърде тясна, за да ги побере, така че Уендъл седна на канапето в хола, откъдето участваше в разговора. Мария и Оливър се бяха настанили на кушетката под прозореца. Кристофър седеше в синия фотьойл, Ейлийн бе опряла ръка на рамото му. Мич влезе от кухнята с букети цветя в едната ръка и шампанско в другата. Оливър му помогна да раздаде чашите.
— От летището ли го взе? — попита Мич.
— Да, в Портланд — кимна Оливър. — Там няма кой знае какъв избор.
Кайе донесе Стела Нова, облечена в розов гащеризон, и я сложи на масичката. Бебето беше будно. Очите му щъкаха из стаята, от ъгълчето на устата му потече слюнка.
Кристофър се беше облещил в детето, сякаш виждаше призрак.
— Кайе… — заговори той разтреперано.
— Нищо не казвай — рече тя и го докосна по белега на ръката.
— Само това, че съм горд, задето съм тук с теб и Мич.
— Шшшт — сгълча го Кайе. — Ти беше с нас от самото начало.
Кристофър се засмя.
— Благодаря ти.
— На колко е? — пошепна Ейлийн.
— На три седмици — отвърна Кайе.
Мари се пресегна и пъхна пръст в ръчичката на Стела. Бебето я стисна силно и я придърпа към себе си.
— Има си го рефлекса — кимна със знаещ вид Оливър.
— О, я млъкни — сряза го Ейлийн. — Тя е още бебе, Оливър.
— Да, но изглежда толкова…
— Красива! — настоя Ейлийн.
— Различна — не се предаваше Оливър.
— Засега не виждам големи разлики — опита се да защити дъщеря си Кайе.
— Ние също сме различни — подчерта Мич.
— И двамата изглеждате много добре, дори със стил — засмя се Мария. — Голям хит ще станете, като ви покажат в някое модно списание. Малката хубава Кайе…
— И грубоватият красив Мич — добави Ейлийн.
— С олющени бузи — довърши вместо тях Кайе и всички се разсмяха. Стела се размърда и изчурулика нещо. Те млъкнаха и я загледаха. Стела огледа гостите един по един — отделяше на всеки по няколко секунди внимание. Накрая погледът й се спря на Мич и тя му се усмихна. Мич почувства, че бузите му поруменяват. Последните късчета от маската бяха паднали преди осем дни.
— Леле майчице! — възкликна неочаквано Оливър.
По бузките на Стела Нова трептяха златисти оттенъци, зениците, й лекичко се разшириха, орбиталните й мускули придърпаха клепачите встрани.
— Сега ще ни даде първия урок как се говори — обяви гордо Кайе.
— Тя е изумителна — кимна Ейлийн. — Не съм виждала толкова хубаво бебе.
Оливър помоли за разрешение да се приближи и да разгледа бебето.
— Отблизо очите й изглеждат съвсем нормални — отбеляза той.
— Оливър смята, че следващите човеци трябва да приличат на извънземни от НЛО — рече Ейлийн.
— Извънземни? — попита обидено Оливър. — Не съм твърдял подобно нещо, Ейлийн.
— Тя има съвсем човешки вид — рече Кайе. — Не виждам някакви съществени разлики. Стела е наше дете.
— Разбира се — потвърди Ейлийн и се изчерви.
— Има много сладко носле — рече Оливър. — Толкова нежно, и същевременно разширено в основата. И очертанията… знаете ли, сигурен съм, че ще е голяма красавица.
Стела го разглеждаше сериозно, после бавно отмести глава, сякаш бе изгубила интерес. Опита се да открие Кайе.