— Мама — произнесе, след като я зърна.
— О, Божичко! — възкликна Оливър.
Уендъл и Оливър отидоха с колата до супермаркета да купят сандвичи. После всички ядоха на малката масичка за пикник зад караваната. Следобедът бе приятно прохладен. Кристофър не бе казал почти нищо — от всички той бе най-мълчаливият. Седеше малко встрани от другите и отхапваше от сандвича.
Мич седна до него в тревата и каза:
— Стела заспа. Кайе е при нея.
Кристофър се усмихна, отпи от чашата и попита:
— Знаеш ли какво ме накара да дойда чак тук?
— Хайде, да чуем.
— Изненадах се, че Кайе не ми се сърди.
— Изживяхме толкова много промени. В началото наистина смятахме, че си ни изоставил.
— Аз също преживях много промени. Сега се опитвам да върна нещата по местата им. Вдругиден заминавам за Мексико. Енсенда, на юг от Сан Диего. Съвсем сам.
— Не е ли почивка?
— Ще събирам сведения за латерална трансмисия на стари ретровируси.
— Това са глупости — махна с ръка Мич. — Измислиха ги, за да намират занимание на Работната група.
— Напротив, това е нещо съвсем реално. Петдесет случая досега. Марк не е чак такова чудовище.
— Не съм съвсем сигурен в това. — Мич се загледа мрачно в тревата.
— Според мен обаче причината не е само във вируса, който са открили. Преглеждах старите архиви за Мексико. Намерих подобни случаи отпреди трийсет години.
— Дано успееш да ги изясниш.
Кайе се появи на вратата на караваната. Мария й подаде сандвич и тя се присъедини към Мич и Кристофър.
— Харесва ли ти нашата морава?
— Той отива да търси мексикански болести — каза Мич.
— Мислех, че си напуснал Работната група.
— Така е. Това са действителни случаи, Кайе, но не мисля, че са свързани с АЧЕРВ. Напоследък имахме толкова много изненади — херпесът, Ъпщайн-Бар. Предполагам, че сте чели бюлетина на ЦКБ за анестезията.
— Нашата докторка го беше чела.
— Без него най-вероятно щяхме да изгубим Стела — добави Кайе.
— Все повече АЧЕРВ-бебета се раждат живи. Огюстин ще трябва да намери някакъв начин да се справя с това. Искам просто да изясня някои странични въпроси и за целта трябва да отида в Мексико. Всички случаи са оттам.
— Смяташ, че е някакъв друг източник? — попита Кайе.
— Ще открия на място. Вече мога да вървя, макар и със затруднения. Наех си помощник.
— Но как? Ти не си богаташ.
— Получих стипендия от един богаташ от Ню Йорк.
Мич го погледна ококорено.
— Да не е Уилям Дейни?
— Същият. Оливър и Брок се опитват да предизвикат журналистическо разследване. Смятат, че бих могъл да събера солидни доказателства. Вярвам, че от тази работа ще излезе нещо. Особено след като видях вашата Стела… Стела Нова. Тя ми вдъхна нови надежди.
Към тях се приближиха Уендъл и Мария. Уендъл извади едно списание и го подаде на Кайе.
— Това сигурно ще те заинтересува.
Тя погледна корицата и се разсмя. Беше копие на „Уиърд“. На снимката имаше свито като въпросителна бебе. Отдолу с големи жълти букви бе изписано:
„ЧОВЕК 3.0: НЕ Е ВИРУС, МОЖЕ БИ УСЪВЪРШЕНСТВАН МОДЕЛ?“
Оливър се присламчи към тях.
— И аз го видях — похвали се той. — От „Уиърд“ май не дават пукната пара за становището на Вашингтон. Оттам пък новините са от мрачни по-мрачни.
— Зная — въздъхна уморено Кайе.
— Има и нещо по-обнадеждаващо. Брок каза, че „Нейчър“ и „Нешънъл Джеографик“ ще публикуват статията му за Инсбрукското разследване. Ще го направят едновременно, след половин година. Вътре е споменал и за изследванията ви върху АЧЕРВ, макар основната тема да са неандерталците. Кристофър каза ли ви за Дейни?
Кайе кимна.
— Всичко, което искаме от Кристофър, е да проследи източника на вируса в Мексико.
— Ще го направи — каза Мич. — Той пръв тръгна по тази следа, още преди Кайе.
Гостите си събираха багажа за дългия път през северните територии на резервата. Мич помогна на Кристофър да се настани на седалката до шофьора, после двамата си стиснаха ръцете. Докато Кайе се прегръщаше с другите, стиснала в една ръка Стела, той забеляза пикапа на Джек да се приближава по прашния път.
Сю не беше с него. Спирачките на пикапа изскърцаха на площадката пред караваната. Джек отвори вратата, но не слезе. Мич се приближи към него.